На 1 февруари се навършват 65 години от смъртта на Йордан Господинов, пръв инициатор и организатор на разкопките във Велики Преслав
Автор: Атанас Коев
Йордан Господинов е един от пионерите в българската археология, като негово дело са голяма част от проучванията в началото на миналия век в столицата на Първото българско царство – Велики Преслав. Той се изявява и като обществен деец и кмет на града през 30-те години на ХХ век.
Бъдещият изследовател на старините ни е роден на 1 януари 1872 г. в Преслав. Първоначално учи в родиния си град, а след това продължава образованието си в Педагогическото училище в Лом. Когато се дипломира, дълги години учителства във Велики Преслав.
Йордан Господинов е пръв инициатор и организатор на разкопките във втората българска столица, които започват под негово ръководство още през далечната 1897 г. През 1906 г. съвместно с Карел Шкорпил той създава Археологическо дружество „Тича“, чиито цели са продължаване на разкопките в столицата на Първото българско церство и изграждането на местен музей.
В периода 1909-1911 г. Археологическото дружество под ръководството на Господинов извършва разкопки в местността Патлейна, намираща се на около шест километра от Преслав. В резултата на тези проучвания са открити руините на манастира „Св. Пантелеймон“, заедно с неговата живописна църква. Именно там сред множеството парченца от преславска рисувана керамика видният археолог успява да открие и да сглоби един от шедьоврите на старобългарското изкуство - керамичната икона на св. Теодор Стратилат.
Откритията, направени от Йордан Господинов, не остават незабелязани от българското общество и от държавната власт. В периода 1914-1915 г. той е командирован в Народния археологически музей в София, където повишава своята квалификация като изследовател на нашите старини.
След края на Първата световна война преславският археолог отново отдава всичките си сили за обстойно проучване на Симеоновата столица. През 1927 г. той се включва активно в подготовката за общонационалните тържества по повод 1000-годишнината от смъртта на цар Симеон Велики. Във връзка с това успява да издейства средства за разкопки на двата най-важни преславски паметника – Царския дворец и т.нар. Кръгла църква.
В започналите археологически проучвания наред с него участват Карел Шкорпил и видният български историк медиавист Кръстьо Миятев. Непосредствено под Кръглата църква, отново по инициатива на видния археолог, се изгражда малка туристическа хижа с музей към нея.
През 30-ге години на ХХ век Йордан Господинов се отдава на обществено-политическа дейност, в резултата на което е избран за кмет на Велики Преслав. На този пост той полага големи усилия за издигането на родния си град, както и за осигуряване на необходимите средства за археологически проучвания във втората българска столица.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. се оттегля от активна обществена дейност.
В периода 1945-1947 г. Господинов се включва в ръководените от Вера Иванова-Мавродинова разкопки в Преслав, в хода на които са проучени гробищният храм в местността Тузлалъка, както и църквите № 1 и № 2 в местността Бели бряг.
Последните археологически разкопки, в които участва видният наш археолог, са проучванията на Царския дворец в Симеоновата столица, начело с Никола Мавродинов, осъществени през 1948-1949 г.
Йордан Господинов умира на 1 февруари 1953 г. в Преслав.
