Мистерията с нефта в Казанлъшко и един кладенец, който възпламенява искрата на петролотърсачите


Мистерията с нефта в Казанлъшко и един кладенец, който възпламенява искрата на петролотърсачите
Снимката е илюстративна
05 Февруари 2018, Понеделник


Официално първото нефтено находище у нас е открито през 1951 г., близо четвърт век по-рано държавата сондира край Долината на тракийските царе

Автор: Диана Славчева

Неотдавна разказахме как преди 90 години на дневен ред у нас е било проучването със сонди на нефтени находища нейде из Долината на тракийските царе!

Оказва се, че крушка си има опашка. Искрата на петролната треска възпламенява един кладенец в казанлъшкото село Долни Мъдреци (днес носещо името Юлиево), в който се появява... „нафта“.

Министерството на търговията светкавично взима решение да се започнат сондажни работи за дирене на петрол в Казанлъшко, съобщава в своя брой 87 от февруари 1928 г. вестник „Казанлъшка искра“.

Газетата информира, че до дни към Долни Мъдреци ще потеглят ръчни сонди, с които ще се изследват земните пластове – на първо време, около мистериозния „нефтен“ кладенец в селото. След това натам ще бъде изпратена и голямата механична сонда на министерството, с която  се планира да се направят сондажни проучвания в цялата Казанлъшка околия.

Изобщо, както твърди вехтата вече медия, в цялата околност около Града на розите тогава – преди близо век – били „запазени периметри за дирене на петрол“. За сметка на държавата!

Как са завършили въпросните проучвания, историята мълчи.

Оттогава минава близо четвърт век и чак през 1951 г. – както е обявено в енциклопедиите – край шабленското село Тюленово е открито първото нефтено находище у нас. А тридесет години след случката в Казанлъшко – през 1958 г., търсенето на черното злато се разширява и във вътрешността на страната.

Но няма данни нефт да е намерен из терена на Долината на тракийските царе. Петролните полета, където се дълбае, са най-вече из Дунавската равнина, където през 1961 г. е открито находището в Гиген, а на следващата година нефт бликва край Долни Дъбник.

Както посочва в свое проучване по въпроса покойният днес разследващ журналист Крум Благов, за 50 години – от 1960 г. до 2010 г., у нас са изпомпани общо едва само 8,5 млн. тона нефт.

Показателно е обаче нещо друго – край Шабла през 50-те години България добива до 250 000 тона годишно от черното злато. Смесено българо-съветско дружество оценява запасите на около 2 милиона тона. И на сцената се появяват представители на „Бритиш петролеум", които отварят уста да им дадат да експлоатират залежите.

Тогавашната власт обаче отсича: това е народно богатство и не се продава!

Риторично можем да поразсъждаваме какво ли би станало, ако събитията се разиграваха днес – то е ясно, неведом концесионер отдавна да е сложил ръка на петролните ни кладенци!


1968 г. Естакадата, където танкерите на Параходство „Български морски флот” са били натоварвани с нефт, добит от находището при Тюленово. Снимка: Държавен архив-Варна


В категории: Новини , История , Нова история

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки