Оказва се, че крушка си има опашка. Искрата на петролната треска възпламенява един кладенец в казанлъшкото село Долни Мъдреци (днес носещо името Юлиево), в който се появява... „нафта“.
Министерството на търговията светкавично взима решение да се започнат сондажни работи за дирене на петрол в Казанлъшко, съобщава в своя брой 87 от февруари 1928 г. вестник „Казанлъшка искра“.
Газетата информира, че до дни към Долни Мъдреци ще потеглят ръчни сонди, с които ще се изследват земните пластове – на първо време, около мистериозния „нефтен“ кладенец в селото. След това натам ще бъде изпратена и голямата механична сонда на министерството, с която се планира да се направят сондажни проучвания в цялата Казанлъшка околия.
Изобщо, както твърди вехтата вече медия, в цялата околност около Града на розите тогава – преди близо век – били „запазени периметри за дирене на петрол“. За сметка на държавата!
Как са завършили въпросните проучвания, историята мълчи.
Оттогава минава близо четвърт век и чак през 1951 г. – както е обявено в енциклопедиите – край шабленското село Тюленово е открито първото нефтено находище у нас. А тридесет години след случката в Казанлъшко – през 1958 г., търсенето на черното злато се разширява и във вътрешността на страната.
Но няма данни нефт да е намерен из терена на Долината на тракийските царе. Петролните полета, където се дълбае, са най-вече из Дунавската равнина, където през 1961 г. е открито находището в Гиген, а на следващата година нефт бликва край Долни Дъбник.
Както посочва в свое проучване по въпроса покойният днес разследващ журналист Крум Благов, за 50 години – от 1960 г. до 2010 г., у нас са изпомпани общо едва само 8,5 млн. тона нефт.
Показателно е обаче нещо друго – край Шабла през 50-те години България добива до 250 000 тона годишно от черното злато. Смесено българо-съветско дружество оценява запасите на около 2 милиона тона. И на сцената се появяват представители на „Бритиш петролеум", които отварят уста да им дадат да експлоатират залежите.
Тогавашната власт обаче отсича: това е народно богатство и не се продава!
Риторично можем да поразсъждаваме какво ли би станало, ако събитията се разиграваха днес – то е ясно, неведом концесионер отдавна да е сложил ръка на петролните ни кладенци!
1968 г. Естакадата, където танкерите на Параходство „Български морски флот” са били натоварвани с нефт, добит от находището при Тюленово. Снимка: Държавен архив-Варна
