Това става на фона на обвинения в корупционна сделка и далавери
Автор: Борислав Гърдев
Знаем от историята, че откупуването на барон Хиршовата жп линия Русе-Варна от българското правителство след Освобождението е една от големите саги, която продължава близо десетилетие.
Тя започва през юли 1880 г. Първото по-голямо стълкновение е в началото на 1882 г., когато английски борсови посредници се опитват да убедят външния ни министър Георги Вълкович България да откупи линията срещу огромната сума от 70 млн. франка. Вълкович протестира против обявената цена, предлагайки собствени разчети, след което се стига до идеята за сключването на заем от 57 млн. франка с 6% лихва, платим за 30 години.
Заемът обаче е сключен чак на 5 октомври 1889 г. с Англия за 46 777 500 франка при 6% лихва, платим за 33 години от финансовия ни министър Христо Белчев.
През целия този период въпросът за линията занимава и друг виден български либерален деец и държавник – Петко Каравелов. И както следва да се предполага, едно е било неговото мислене и поведение, докато е в опозиция, и съвсем друго, когато е на власт.
Известен със своята пестеливост и желанието си да прави икономии в държавния бюджет, изявявайки се като финансов мислител и журналист през 1884 г., когато е опозиция на Драган Цанков, той изчислява в меродавния си орган „Търновска конституция”, че линията струва 18 милиона франка.
Минават две години и премиерът Петко Каравелов трябва да си мени принципите и възгледите и да защитава друга кауза.
През юли 1886 г. властта му се крепи на косъм. Срещу него е русофилската опозиция на Цанков и Марко Балабанов, той е гледан с подозрение от руската царска дипломация като фаворит на княз Александър Батенберг, а от монолитната му някога Народна либерална партия се отцепва фракцията на Васил Радославов, който ръководи битката срещу отстъпчивата по думите му Каравелова политика, оставайки си министър на правосъдието. От друг ъгъл го атакуват южнобългарските либерали около Захарий Стоянов и Димитър Ризов...
Петко Каравелов едва търпи тази аномалия и чака закриването на парламентарната сесия, за да преустрои кабинета си.
Реномето и съдбата му са спасени от безспорния авторитет на парламентарния шеф Стефан Стамболов, но само след месец двамата отново ще се вкопчат в непримирима борба и този път победител за 8 години ще бъде именно Стамболов.
През лятото на 1886 г. либералното правителство решава да купи линията, за да обезпечи на България поддръжката на английската дипломация, важна за запазване на независимостта й и току-що признатото Съединение.
Нещо повече, кабинетът приема и Закон за сключването на външен държавен заем, като се очаква параметрите му да бъдат ограничени до 25 млн. франка при много благоприятни условия.
Уви, превратът на 9 август 1886 г. срещу княз Батенберг обърква всички планове на управляващите и на английските дипломати и забавят хода на преговорите с повече от 3 години.
Но през юли 1886 г. нещата изглеждат привидно по-обнадеждаващи. Оценката на линията от правителството за 44 ½ млн.франка обаче озадачава сподвижниците на Кравелов. Те се питат с снование кога е говорил истината като позиционер или като премиер?
Тръгват слухове за корупционна сделка в рамките на два милиона франка, които премиерът щял да дели с парламентарния шеф Стефан Стамболов.
Либералната опозиция е най-крайна в обвиненията си. Димитър Ризов директно обвинява Петко Каравелов, че иска да ограби България. Против министър-председателя пишат гневни филипики и Захарий Стоянов и Димитър Петков, които в яростта си нападат с язвителни фейлетони и Стефан Стамболов като предполагаем Каравелов съучастник в далаверата.
Разискванията на 8 юли 1886 г. стават при изключителна възбуда. По думите на участника в дебатите Иван Халачев озлоблението е било лично, а не политическо, предавано от човек на човек, и всеки от присъстващите в залата депутати при най-малкото вълнение инстинктивно се е хващал за револвера си.
Опозицията усеща разнебитеното мнозинство и яростно атакува премиера. Каравелов едва изчаква да свършат критиките и започва да дава обяснения на обвиненията на своите опоненти.
Веднага се чуват викове: „Долу!”. Тези крясъци са директно насочени към него, до вчера авторитетен премиер, парламентарен бос и лидер на управляващата партия, чиито дни начело на властта са вече преброени.
Въпреки виковете срещу него, Каравелов запазва достолепието си и заявява: „Няма да позволя никому да ми вика долу. Особено на много души обръщам вниманието – помнете хубаво, че няма да позволя!”.
Тези му заплахи обаче са посрещнати със смях и обидни хули. В залата владее тежка и задушна атмосфера и никакво разумно обяснение или разискване не е възможно. Затова Каравелов предлага изпразване на галериите.
В успокоената зала той започва да чете дипломатическата преписка по откупуването на линията, но едва е коментирал няколко документа, когато се чува страхотна врява в коридорите, а също викове, блъскане и удари по вратите. Те са разбити и в заседателната зала нахълтва екзалтирана тълпа, която крещи неистово: „Долу Каравелов!”.
Премиерът онемява. Стамболов бие звънеца и вика: „В името на закона, заповядвам ви да излезете!”, но тълпата, предвождана от Йонкин-Владикин, продължава да крещи и буйства. По-буйните започват да чупят столовете и да замерват с тях депутатите.
Шестима от народните представители, начело с Иван Халачев, се изкачват хладнокръвно в галерията и обръщат револверите срещу метежниците с повелителното: „Вън или мъртви ще ви извадим оттука!”
В това време пристига рота войска, повикана от Стефан Стамболов, и заседанието продължава. Ако и без буйства, споровете са отново остри. Водач на опозицията срещу Каравелов става д-р Радославов, който, независимо че не е с гласувана оставка, напуска министерската маса и сяда сред опозицията, начело на своята група, водена от д-р Вачов.
Между него и премиера се разменят остри реплики. Съдбата на правителството остава в ръцете на Стамболов. Ако той тръгне срещу премиера, Петко Каравелов пада от власт под акламациите на почти цялото болшинство.
В най-решителния момент Стефан Стамболов се намесва със силата на своя безспорен авторитет и спасява кабинета от разпад.
Парламентарният шеф усеща, че в тези решителни мигове, които изживява страната ни, една ненадейна правителствена криза би била гибелна, а и не желае все още да поеме властта от самия Каравелов, тъй като засега се счита за недостатъчно подготвен.
След един месец обаче, когато той е всесилен регент – на 16 август, изобщо няма да се колебае, ще свали Каравелов и ще направи д-р Васил Радославов най-младия български министър-председател.
Стамболов ръководи енергично и твърдо пренията. Прекратява дебатите и докарва законопроекта до трето четене.
При най-голям шум и караници, при жестоки обвинения кой печели гласуването и кои са мнозинство – привържениците или противниците на Петко Каравелов, без да прави проверка на гласувалите, Стамболов обявява законопроекта за откупуване на жп линията Русе-Варна за приет.
Сесията е закрита от Каравелов, след което се гласува предложението на Стамболов за наказанията на тези, които заплашват или нападат парламента.
За Каравелов това е последната пирова победа.Той е вече без необходимия авторитет на лидер. Партията и правителството му се тресат от скандали и кризи.
Лидер на либералната, но вече национално-патриотично насочена опозиция, става д-р Васил Радославов.
За окончателното разместване и подреждане на пластовете спомага превратът на 9 август 1886 г.
Стефан Стамболов оглавява контрапреврата, помита поетапно временните правителства на митрополит Климент и Петко Каравелов, съюзява се с Радославов, прави го премиер на 16 август 1886 г., а след малко повече от три години – на 5 октомври 1889 г., когато той е вече пълновластен премиер, се стига и до подписване на заема с английските финасисти, с който се откупува и линията Русе-Варна.
ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА
Първата железопътна линия, която поставя началото на жп транспорта в днешните български земи е Русе – Варна. Тя е построена от английска компания с главни акционери братята Хенри и Тревор Бъркли, която получава концесия за 99 години от османското правителство. Открита е за движение на 7 ноември 1866 г., а дължината ѝ е 223 км. За построяването ѝ са използвани камъни от останките на средновековния български град Плиска, който до този момент е бил сравнително добре запазен.
През 1874 г. английската компания прехвърля експлоатацията на дружеството на барон Хирш – Източни железници, което играе основна роля в развитието на железопътния транспорт в България до 1909 г.
Защо по Берлинския договор ж.п. линията е оставена за откупуване? Или по-точно за пазарене за нейното откупуване от новоосвободената държава? България също заплаща репарациите, която Русия трябва да получи от Османската империя? Русия (монархическа единица) ???
