НИМ гостува на Етъра с медните шедьоври от колекцията на Дикран Балабанян


НИМ гостува на Етъра с медните шедьоври от колекцията на Дикран Балабанян
20 Февруари 2018, Вторник


Гравираните медни съдове участват за първи път в изложба извън София

Автор: Десант

Националният исторически музей (НИМ) ще покаже 44 медни съда в експозицията „Гравирани медни съдове от колекцията на Дикран Балабанян“, която се открива на 21 февруари от 11,30 часа в Изложбената зала на Етнографски музей на открито „Етър”.

Това е първото гостуване на колекцията извън София, която съдържа общо 158 предмета, изработени по различно време – от периода на Османската империя до 30-те години на ХХ век. Неин собственик е НИМ.

Чрез изложбата „Гравирани медни съдове от колекцията на Дикран Балабанян“ може ясно да се откроят основните тенденции в развитието на медникарския (бакърджийския) занаят по българските земи от периода на Възраждането до 30-те години на XX в. и да се надникне в бита на населението от тази епоха.

Показани са уникални ритуални съдове, използвани за магически лечебни практики, гравирани с митологични фигури чаши, съдове с дарствени надписи, синия от 1751 г.

Медникарството е в групата на занаятите, практикувани основно в градска среда. Те представляват най-добре развитата форма на възрожденско занаятчийско производство. Наименованието му се определя от метала, който се използва при изработката на съдовете – мед.

Много често вместо мед се използва и османската дума бакър, затова на места занаятът е известен като бакърджийство.

До Освобождението занаятът се практикува повсеместно в цялата Османска империя, като основните медникарски центрове по българските земи са: Видин, Шумен, Велико Търново, Свищов, Габрово, Троян, Ловеч, София, Пловдив, Стара Загора, Устово (Смолянско) и др.
Съдовете, изработвани от бакърджиите са около 30 вида – за домашна употреба или с религиозно предназначение.

Украсата на бакъра е „визитна картичка“ на занаятчията. Най-голям майсторлък се проявява при изписването на синии, където под влиянието на източния стил, донесен от османците, се достига до сложни композиции с висока художествена стойност.

Интересът на Дикран Балабанян към медните съдове започва в началото на 40-те години на миналия век. Родителите му имат пункт за събиране на желязо. Един ден там са стоварени медни съдове, докарани от Гърция.



Ануш Балабанян - майката на Дикран, отделя два сахана, върху които са гравирани арменски надписи. Това се запечатва в съзнанието на момчето. Едва по-късно, в късните си студентски години през 1964 г.,  започва да колекционира медни предмети.

Дикран Балабанян оценява какво предимство е съдовете да имат датировка. Един от съхранените от него е от 1633 година. Друг, дошъл в България от юг, е особено странен, благодарение на богатата си, нетрадиционна украса, на която се виждат птици и хора със скафандри.

Немалко от предметите са подарени на Балабанян от собственици, на които допада неговата колекционерска страст. Дикран Балабанян, като ценител, осъзнава колко важно колекциите в музеите да се обогатяват непрекъснато. На ценните предмети мястото им е там, убеден е той.

Изложбата „Гравирани медни съдове от колекцията на Дикран Балабанян“,  ще продължи до средата на май 2018 г.


В категории: Новини , Традиции , Бит и култура

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки