Археологът, който разкри останките на древния тракийски град Севтополис

Автор: Атанас Коев

На 19 март се навършват 110 години от рождението на един от изявените български археолози – академик Димитър Димитров. Той е дългогодишен директор на Археологическия институт с музей при БАН и преподавател по археология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Ръководил е разкопките на древния град на траките Севтополис. 

Роден е в Стара Загора на 19 март 1908 г. Първоначално завършва основно и средно образование в родния си град, след което заминава за столицата, където се записа да следва класическа филология в Софийския университет. Дипломира се с отличие и заминава за Германия, където последователно специализира антична и средновековна археология и история на изкуството в Берлин и Фрайбург.

Когато се завръща в България, Димитър Димитров е привлечен на работа в Катедрата по археология на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, на която става ръководител след дългогодишна преподавателска и изследователска дейност. През 1949 г. видният български археолог е назначен за директор на Археологическия институт с музей при БАН. Избран е за академик през 1963 г.

Той е основател и дългогодишен главен редактор (1953-1973 г.) на специализираното научно издание – списание „Археология“

През 1949 г. Димитър Димитров става ръководител на археологическите разкопки на тракийския град Севтополис, намиращ се в близост до Казанлък. Тук, под неговото вещо ръководство е осъществено задълбочено и целенасочено проучване на това безценно културно-историческо наследство, като са открити множество ценни находки от тракийската епоха.

Впоследствие обаче комунистическия режим решава, че на това място трябва да се построи голям язовир. И Севтополис бива потопен изцяло под водите на яз. „Георги Димитров“ (днес яз. „Копринка“).

Академик Димитър Димитров умира на 8 октомври 1975 г. в София. Той ни оставя богато научно наследство, като приживе интересите му са насочени главно към историята, културата и изкуството на тракийските племена по нашите земи от периода на доримската и римската епоха.

Голям е обемът на научните му трудове, като по-важните от тях са: „Портретът върху античните надгробни плочи от римско време в Североизточна Македония“, излязъл от печат през 1940 г., „Надгробни плочи от римско време в Северна България“ (1942 г.), „България – страна на древни култури“ (1963 г.) и др.

КРАТКА ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА



Севтополис е най-известният обект под вода в българската археология - единственият цялостно проучен до момента тракийски град на наша територия. Той е не само уникален археологически и исторически обект, но и цяла съкровищница с данни за живота и бита на траките.

Мястото, където е открит, бива разкопано напълно, заедно с три надгробни могили от неговия некропол. Установява се и името на града - Севтополис.

Той е създаден от тракийския владетел Севт III през 323 г. пр. Хр. в сърцето на Казанлъшкия край като столица на Севтовата държава. Просъществува до 270 г. пр. Хр.

Археологическите разкопки показват, че градът се е състоял от едно укрепено селище, обхващащо площ от около 5 хка, и няколко предградия, като бил строен върху развалините на укрепена царска резиденция и тракийско селище, върху надречната тераса на река Тунджа, наричана тогава Тонзус, която го обикаляла от три страни. Опасан бил и от крепостна стена, дълга 890 м.

От две градски порти са тръгвали две широки главни улици, които в центъра се пресичали под прав ъгъл и оформяли голям градски площад със светилище на Дионис. В Севтополис живеели около 50 семейства на одриската аристокрация. Царската резиденция била в североизточния край на града.

Дворецът на Севт III бил двуетажен, с фасада, дълга 40 м и богата украса. Сред многобройните помещения особено се отличавала обширна зала, разкошно украсена с многоцветна мазилка, наподобяваща мрамор.

В категории: Добри Вести , Археология