Празникът може да се определи като предвестник на Великден
Автор: Десант
Лазаровден е първият от трите големи празника преди Разпети петък, следван от Цветница и Великден. Неговата дата е подвижна – винаги е в съботата преди Страстната седмица. Тази година той се чества на 31 март.
Православната църква посвещава този ден на възкръсването на Лазар. Христос го възкресил на четвъртия ден след неговата смърт в знак на благодарност за проявеното гостоприемство. Иначе в християнските общности този празник се отбелязва от ІV век, след като християнството става официална религия.
Като народен обред в него се наблюдават и много езически елементи. Това са киченето с цветя, благославянето на дома, подготовката за празника...
Българите наричат празника „Лазар“, „Лазарица“ или „Лазарова събота“. Характерен е с няколко интересни и старинни по своя произход и съдържание момински обичаи – лазаруване, боенек и кумичане. Известни са като „Малък“ и „Голям Лазар“.
Подготовката за Лазаровден започва след Тодоровден. Девойките се събират и разучават тематични песни. Рано сутринта на Лазаровден облечени в нови и чисти носии, закичени с цветя, момичетата тръгват на групи из селото. Обикалят от къща на къща като изпълняват обредни песни и танци. лазарките нямат право да повтарят песните, които изпълняват.
Във всеки дом, в зависимост от това какъв е социалният статус на семейството, се пее различна песен. Точно тези моменти съдържат в себе си едни по-древни пластове, които са наситени с езическо присъствие. Пее се за стопанина, за стопанката, за младата булка, за най-възрастната жена в къщата.
Лазарките изпълняват ритуален танц, наричан „буенец“. Докато танцуват, те размахват пред себе си големи бели лазарски кърпи. Домакинята ги подканва да подскачат високо и да потропват силно с крака, за да растат високо посевите и да се плоди добитъкът. Накрая девойките получават яйца, които се събират в кошнички.
В Източните Родопи лазаруването се извършва със специално изработена кукла. Преди празника девойките се събират в дома на сираче и сами приготвят от кросно на стан или от въртока на чекрък кукла с името Лазар. Въпреки че името е мъжко, кросното се облича в женски невестински дрехи – бяла риза, сукман, престилка, пояс. Куклата се забражда с червено було и се закичва с цветя и венци. Детето сираче повежда лазарската група из селото, носейки Лазар в ръце. След като обиколят къщите, момите развалят куклата край реката, измиват кросното и се поливат взаимно, за да е дъждовна и плодовита годината.
В Източна България в групата на лазарките присъства „боенек“ и „лазарова булка“. За боенек се избира пъргава и несрамежлива девойка, която се облича в мъжки дрехи. Тя изпълнява ролята на младоженец - „зет“. На главата си има мъжки калпак, а в ръката си държи брадва или тояга. За лазаровата булка обикновено се избира по-малко момиче с живи родители. Главата му се покрива с було – бяла или червена кърпа. Така лазарките обхождат селото, като не влизат само там, където е починал човек и от смъртта му не е изминала пълна година.
Лазарските песни се изпълняват единствено в този ден от годината. Обичаят завършва на другата сутрин с „кумичене“ - девойките пускат венчетата си по реката. Тази, чиято китка пристигне първа – се обявява за кумица и останалите й отдават почит през цялата година.
Що се отнася за трапезата по Лазаровден, за нея няма предвидени ритуални храни, тъй като все още е време на пости. Но продуктите, които лазарките събират при обхождането на домовете, задължително се използват в подготовката за Великден. Яйцата се боядисват, брашното се използва за направата на козунаците, а с плодовете се украсява празничната трапеза в дните на Възкресение Христово.
Затова и Лазаровден може да се определи като предвестник на Великден. Той ни дава препратка и към следващия след него ден – Цветница. Това става с брането на цветята, виенето на венците, закичването с цветя, които лазарките извършват.
Писменна грешка-Б.Димитров-счита,че българите били 800 000 души,които Исперих довел от днешна Украйна.
3
Обикновен българин
31.03.2018 18:33:53
0
0
Ние българите сме перси повечето.Княз Исперих-християнин по вяра е довел над 1 милион кавказки българи от Кабардино-Балкария и Кавказ в Дунавската равнина по стари данни-мисля,че беше Н.Станишев.Божидар Димитров счита,че около 80 000 българи с ок.50 хилядна конна войска е имал Исперих ок.680 година.Славяните ок.50 хиляди души в Подунавието с по малка войска се предали на голямата българска войска,която ги изселила във Влашко и Карпатите-по руски данни.
2
Приятел на България
31.03.2018 17:55:02
0
0
Българите сте славяни, т.н. прабългари (тюрки, а не иранци) са били търде малко и са били асимилирани от славяните. Доказателство за това е че са успели да си наложат езика на тюркския елит, въпреки че славяните бяха подчинени на тюрките.
Това че вие имате различен вид от чехите, словаците и поляците се обяснява с по-късен смес с гърци, след унищожаването на българската държава от княз Святослав и окупирането й от византийците и особено през времето на общия за българи и гърци турско иго, когато обаче гърците са имали малко по-добро положение като водачи на православната църква. Например, през 19 век. Пловдив и Варна имаха огромно гръцко население.
1
Обикновен българин
31.03.2018 17:16:00
0
0
Нашите прадеди-българите-персийци,траките,славяните,скитите-тоест кумани са били ирански народи-някога езичници и вярвали в езически божества.Ето,че Лазаров ден е почти езически празник-българина по нареждане на князете Омуртаг и Борис два пъти масово и насила 50-процента от българите станали-от манихеи-християни и езичници-православни християни по проф.Пламен Павлов-за християнството в България.Трудно от езичник по заповед сее ставало християнин.
