Светите мъченици били подложени на страшни мъчения: били ги жестоко, горили телата им с нагорещени железа, но те се молели на Бога и търпеливо понасяли ужасните страдания. Като скърбели за заблужденията на езичниците, те молели Бога да съкруши идолите
Автор: Десант
Римският император Деций (249-251 г.) предприел гонение срещу християните в цялата империя. Той изпратил заповед до управителите на всички области да принудят със сила християните да принесат жертва на езическите идоли и да ядат от месото на принесените в жертва животни.
Ония от християните, които откажат да изпълнят императорската заповед трябвало да бъдат измъчвани и убивани.
Когато управителят на Африка, Фортуниан, получил тази заповед, събрал народа и се обърнал към християните със следните думи: ‘‘Ако не принесете жертва на боговете, ще бъдете предадени на жестоки мъчения и смърт’‘.
На градския площад били вече поставени различни уреди за измъчване на осъдените. Мнозина християни, като се изплашили от страшните мъчения, които ги заплашвали, се отказали от вярата си в Христа и принесли жертва на идолите.
Имало, обаче, 40 души християни, които били готови да претърпят не само всякакви мъчения, но и най-ужасна смърт, но да останат верни на Христа.
‘‘Братя, казвали си те един друг, да не се отричаме от Христа, за да не се отрече и Той от нас пред Своя небесен Отец и пред светите ангели. Нека помним думите Му: ‘‘Не бойте се от ония , които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оня, Който може и душата и тялото да погуби в геената’‘ (Мат. 10:28).
Като чул тези думи, управителят им казал: ‘‘Както виждам, всички вие сте възрастни и разумни хора. Чудя се, защо сте толкова заблудени, та почитате като единствен Бог и цар Този, Когото юдеите разпнаха като злодей’‘.
От името на всички отговорил Терентий: ‘‘Ако ти знаеше силата на разпнатия Христос, сам щеше да оставиш заблуждението си, щеше да Му се поклониш и да Му служиш, защото Той е Син Божи. По благоволението на Бога, Своя Отец, Той слязъл на земята и, като съединил Своето Божество с човешко естество, доброволно претърпял кръстна смърт за нашето спасение’‘.
‘‘Принесете жертва на боговете – повторил управителят, - иначе ще загинете от жестоки мъчения’‘.
‘‘Мислиш да ни уплашиш ли? – възразил Терентий . – Ние не сме толкова слаби и безумни, та да оставим безсмъртния живот и неговия Подател и да се поклоним на чужди богове. Прави с нас каквото искаш, но знай, че ние завинаги ще останем Христови раби’‘.
Разгневеният управител заповядал да заведат християните в идолското капище и там продължил да ги убеждава да се поклонят на идолите и да им принесат жертва. Терентий смело доказал, че направените от камък, дърво и желязо и украсените със злато, сребро и скъпоценни камъни идоли не са богове. Затова ония, които им се покланят, вършат безумие.
Управителят заповядал на стражата да вземе Терентия и още трима християни: Африкан, Максим и Помпий и да ги затвори в тъмница. След това се обърнал към останалите християни и започнал отново да ги съветва да се откажат от вярата си в Христа и да се поклонят на идолите.
Трима от тях – Зинон, Александър и Теодор твърдо отговорили на управителя: ‘‘Много пъти вече казахме, че сме християни и че никога няма да се поклоним на идолите’‘.
‘‘Щом не искате да изпълните доброволно моите съвети, то със сила ще ви принудя да изпълните заповедта на императора’‘. – Казал разгневеният управител.
Светите мъченици били подложени на страшни мъчения: били ги жестоко, горили телата им с нагорещени железа, но те се молели на Бога и търпеливо понасяли ужасните страдания. Като скърбели за заблужденията на езичниците, те молели Бога да съкруши идолите. Господ чул молитвата им. Станало чудо. Идолите паднали на земята, а идолските капища се разрушили. Но и това поразително чудо не вразумило управителя, и той осъдил християните на смърт.
