На територията на някогашния соцгигант днес развиват дейност фирми, чиито производства и складове мощно замърсяват околната среда
Тези дни русенецът Теодор Атанасов споделил в социалната мрежа шокиращи кадри, направени край река Дунав в района под бившия Комбинат за тежко машиностроене (КТМ) в Русе.
За никой в дунавския град не е тайна, че там има предприятия, които изхвърлят отпадъците си директно в реката, като никое едно от тях няма пречиствателна станция. „Но изглежда само чиновниците в бутафорните ни институции не виждат проблемите в околната среда" - коментира местният сайт „Дунав мост".
Засега от русенската инспекция няма реакция към виждащото се на заснетото видео.
На територията на някогашния КТМ развива дейност и скандалната „Булмаркет", чиито цистерни се взривиха край гара Хитрино, предизвиквайки опустошителна трагедия в селото.
Тук „Полисан“ АД е разположил рафинерия за преработка на нефт и нефтени продукти и производство на битум и гудрон. Пак тук се шири площадката за съхранение и зареждане на технически газове на фирма „Лео Газ“ ЕООД.
Проверка, инициирана от областния управител Стефко Бурджиев през 2016 г., извършена съвместно от няколко институции - РИОСВ, РЗИ, „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РД ПБЗН), Община Русе, Басейнова дирекция Дунавски район – Плевен, Водно бюро – Русе, Инспекцията по труда и на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, установи множество проблеми на това място.
Един от тях е свързан с противопожарната инсталация на фирма „Матаги“ ЕООД, която има складово стопанство за дизелово гориво на територията на КТМ. За фирмите „Лукойл България“ ЕООД и „Ромпетрол България“ АД бе посочено, че площадките им представляват източник на емисии въглеводороди в атмосферния въздух.
Публикация в сайта „Фронтално" посочва, че сред основните нарушения е и незаконното строителство на обекти за химическата индустрия, за които е посочено, че „в Община Русе няма данни за разрешително за строеж“. Това води и до липса на оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) на тези химически инсталации.
Друг главен проблем, посочен в доклада, е съхранението на опасни химически вещества при крайно неподходящи условия, често под открито небе. Освен това, има сериозни проблеми с отпадните производствени води, водещи до системно замърсяване на река Дунав.
Но ето че две години след тази проверка, това място край река Дунав продължава да смърди и да тъне в боклуци.
„Фронтално" припомня, че комунистическата власт взема решение за построяването на КТМ край Русе през 1976 г, а откриването му е през 1985 г. Идеята тогава била да бъде устроено производство на едрогабаритни машини и модули за нефтодобивната, газодобивната, рудничарската и енергийната промишленост.
Дунавският град бил избран за „домакин" поради местоположението си на река Дунав. При наличието на изградено собствено пристанище на територията на КТМ, големите модули е трябвало да се товарят на кораби и да се изпращат в СССР, на чийто огромен пазар да се пласират.
С типичната си грандомания комунистите наливат огромни суми пари за построяването и оборудването на някогашния соцгигант. Предвид вложените колосални инвестиции, КТМ не излиза „на печалба“ до края на режима, а според някои специалисти, така и никога не е заработил с първоначално предвидения си капацитет.
След падането на комунизма, държавата спира дотациите за КТМ, а липсата на външни пазари при разпадането на СИВ обрича комбината на гибел. След 1997 г. започва ликвидацията му. Комбинатът е раздробен и продаден на отделни части. Сред новите собственици са хора, все свързани с бившата комунистическа партия и нейната номенклатура.
