Маршрутът „Морските крепости на България“, разработен от туристическото министерство, изумява с нелепите си предложения
Автор: Диана Славчева
От тази година Бургас става една от дестинациите на две нискотарифни авиокомпании. Поради тази причина в морския град очакват това лято изключителен наплив от туристи.
Само за април се отчита 126 % ръст на полетите в сравнение с миналата година и 164 % ръст на пасажерите в морския град. До края на месеца се очакват още 150 полета.
Повечето от пристигащите на летище Сарафово са предимно от Германия, Англия, Полша и Русия. Те обаче не са организирани от туристическа фирма и сами ще трябва да се ориентират кои обекти могат да посетят в региона, освен да се радват на златните ни пясъци и слънчеви брегове.
По този повод спешно в центъра на Бургас тези дни се вдига туристически информационен център. Опит да помогнат на чужденците са направили и от Министерството на туризма, в сайта на което са разработени няколко туристически маршрута.
Единият от тях е наречен „Морските крепости на България“ и включва няколко дестинации, представящи културно-историческото ни наследство, разкрито покрай морския бряг.
Дотук добре, обаче както се казва: „Хубава работа, ама българска“! Защото в списъка са включени някои обекти, чието присъствие определено буди недоумление.
Като „Античен град Порос“ например. В интерес на истината градът е късноантичен, но да не ставаме дребнави. Не това е проблемът. В министерския сайт е указано, че има достъп до него, при това - с места за паркиране. Но това се отнася само до кулата при отока на Мандренското езеро. До крепостните стени се стига по необозначени черни пътища, като и самите старини по никакъв начин не са обозначени и социализирани за посещения.
Останките от крепостта Урдовиза в Китен, които също са в списъка, пък се намират в частен имот, до който свободният достъп е забранен. Входът към тях се пази стриктно от жива охрана, като пазачите са непреклонни и не пускат никой да припари до обекта.
Стигаме и до т.нар „Митница на Василико“ в Царево. Следите от нея се намират непосредствено до храм „Св. Успение Богородично" и са достъпни за посещение целогодишно, уверяват от туристическото ведомство.
Така е, но въпросът е какво ще видят туристите – край обекта няма никаква информационна табела, нито пък указания какво представлява. Самите основи са консервирани, като са засипани със ситна чакълества фракция.
Подобна е ситуацията и с една друга дестинация от този туристически маршрут – укрепения владетелски дом в Синеморец. „Видим е и е лесно достъпен с кола и пеша“ – пише в сайта на министерството. На практика обаче е „невидим“, тъй като и там няма какво да се види, освен консервирани археологически разкопки.
В същото време в списъка, незнайно защо, я няма единствената социализирана старина, която е напълно реставрирана и снабдена с подробни информационни табла – ранновизантийската крепост на нос Акра край Черноморец!!!
Решилият да посети страната ни „неорганизиран“ чуждестранен турист вероятно ще се опита да се ориентира в нашето културно-историческо наследство чрез официалния туристически портал bulgariatravel.org. Това обаче едва ли ще му помогне особено.
Информацията в него е непълна и част от нея дори вече не е актуална. Само за пример ще посочим, че като мобилни оператори в сайта са изброени Виваком, Мтел и... Глобул, които отдавна вече са Теленор.
Порталът е изработен преди години по европейски проект „Мултимедиен каталог на туристическите обекти и електронен маркетинг на дестинация България“.
В края на декември 2017 г. Министерството на туризма обяви обществена поръчка за цялостно обновление и поддръжка на националния туристически порталeн сайт на стойност половин милион лева без ДДС.
Победителят е определен с решение от 4 април тази година – фирма Амекси ООД. Тя има срок да изпълни заданието за 8 месеца, което ще рече, актуализацията на bulgariatravel.org трябва да приключи в края на годината.
Т.е. туристите, които това лято са се запътили към родното Черноморие или вътрешността на страната, няма да могат да се възползват от „услугите“ на портала и ще трябва сами да се ориентират в българското туристическо пространство.
Хубаво е, че България привлича все повече чужденци. Всички знаем, че има какво да им покажем. Но готови ли сме да посрещнем наплива от туристи, които се изсипват тук с евтините самолетни полети?
Очевидно е, че служителите в Министерството на туризма ще трябва още доста да се поизпотят, за да подплатим традиционното си гостоприемство и с осигуряване на информационен курорт на решилите да посетят страната ни граждани на чужди държави.
