Готово ли е голямото европейско семейство да приеме нови членове
Автор: Младен Янев
На 17 май държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС ще проведат в София среща на високо равнище между Евросъюза и Западните Балкани. Участниците във форума ще обсъдят европейските перспективи пред Сърбия, Черна гора, Албания, Македония, Босна и Херцеговина и автономната област Косово.
Според изявленията на Брюксел, петте държави имат различна степен на готовност за присъединяване към голямото европейско семейство. Брюксел заяви, че Сърбия и Черна гора вече са направили много за членството си в Съюза. Ако обаче погледнем социологическите проучвания в Сърбия, ще видим, че повечето жители на западната ни съседка се обявяват „против" присъединяването на страната към ЕС.
Освен това, повечето сръбски политици не са доволни от състава на участниците в срещата на върха в българската столица. Става въпрос за Косово, която ще се яви на форума като пълноправен участник. Всеизвестно е, че между Белград и Прищина съществуват сложни отношения.
Нека си припомним думите на френския президент Еманюел Макрон, че „ЕС не е обединен вътре и не е готов за разширяването“.
Какъв тогава е смисълът от това. Отговорът е прост. Членството на тези държави в ЕС в близко бъдеще е много малко вероятно. За ЕС най-изгодната позиция е да държи балканските страни в орбитата на своите интереси само като кандидатки. Това гарантира, че тези държави няма да попаднат под влиянието на други страни, по-специално на Русия и Китай. А в контекста на неотдавнашните странни действия на Доналд Тръмп, усложняващи отношенията между Европа и Съединените щати, може би САЩ също могат да бъдат добавени към този списък.
Това, разбира се, е изгодно за местните политически елити. На избирателите те дават обещания за един добър живот в ЕС, като срещу това получават определени финансови възнаграждения от Брюксел.
Същото беше положението и с България, която през 2007 г. се присъедини към ЕС. Периодът на запознаването с новата „европейска“ реалност бе белязан от икономически спад, нарастваща безработицата и увеличаване на бедността.
През 2013 г. в България се проведоха мащабни демонстрации, придружени от няколко публични самоубийства на отчаяни хора. В крайна сметка, българите бяха успокоени с нови обещания за едно прекрасно бъдеще, към което все още се взират...
