Малкото завъртяно „а”, чието оченце надзърта вече отвсякъде по целия свят, е родено в... Търновската книжовна школа
Автор: Александър Хайтов, Фондация “Николай Хайтов”
Преди седем века един неизвестен монах - духовно лице от Търновската книжовна школа, превежда от гръцки на български език и илюстрира хрониката на Константин Манасий по поръчка на цар Иван Александър.
Наред с другите световни събития миниатюрата на лист 62 показва бягството на хубавата Елена и на Парис в Троя, а над нея текстописецът извърта едно „@мин” с такова вдъхновение, че заковава дизайна на това, което наричаме сега „кльомба” - със сила, която е преодоляла времето.
Това @, усукало се да си хване опашката, опитващо се да стане „Я” - началото и края, е един от символите на вечността и неспокойния човешки дух.
Духовното лице направо е прескочило Гутенберга и е подарило на човечеството малкото завъртяно „а”, чието оченце надзърта вече отвсякъде по целия свят, но пръв го е видял българският цар Иван.
Така „кльомбата”, която се оказва с „духовен” произход, тръгва да обикаля света – но нека се знае, че е българка.
Родена в Търновград и погребана във Ватикана. @мин!
Предполага се, че преди превземането на Търновград от турците хрониката е изнесена извън България. През 1475 г., заедно други ръкописи от сбирката на Никола Катарски, епископ на Модрос, Хърватско, документът попада във Ватикана.
В 1481 г. летописът е описан в каталога на Бартоломей Платина. Проучван е от Марин Дринов (1869 г.), Богдан Филов (1927 г.), Иван Дуйчев (1962 г.), но по разбираеми причини никой от изследователите не се е заинтересувал от тази форма за изписване на „А”. В своя труд „Миниатюрите на Манасиевата летопис“ Дуйчев я датира от 1345 г.
Хрониката се пази във Ватикана като „Codex vaticanus slav.ІІ”.
Попаднах на нея през 2007, при проучване на военни сцени за паметник на цар Калоян. Тъй като се е завъртяла, за да си захапе опашката, я кръстих Ая - началото и края на българската азбука. Нали е българка!
