Тя следва Петдесетница и изисква спазването на магически обреди и строги забрани
Денят на Свети дух в Северозападна България е известен като Русаля, а дните след него – като русалски. Така непосредствено след Петдесетница започва т. нар. Русалска седмица, когато нечистите и зли сили излизат сред хората.
Според поверие от Северна България русалийките са душите на млади удавници, които прелитали отвъд Дунав във вид на бели и жълти пеперуди.
За да бъдат те омилостивени и прогонени лошитиите, се извършват различни обреди.
През тази седмица домовете се украсяват с цветя, пелин и орехова шума, за да се осигури плодородие, здраве и семейно благополучие през лятото, а злото да стои надалеч и да се предпазят хората от болести през лятото. Вярва се, че който се разболее, трудно ще оздравее.
Жените днес не трябва да перат или предат. Забранено е и спането на открито, за да са здрави хората през летните месеци.
На този ден мъжете изпълняват специални русалски игри, които приличат на магически обреди. Те са запазени и до днес в някои врачански села и наподобяват кукерските игри от други краища на България.
В селата около Лом Русаля е известен под името Калуш. Това е румънска дума и означава конче. Изпълняваните в този ден обреди са популярни като калушарски игри, а участниците в тях се наричат калушари. Със заклинания с думи и тела те прогонват болестите и злините.
Калушари стават само здрави и енергични мъже. На места в групата влизат само тези, които са родени през Русалската седмица. За игрите те си шият специално знаме и си приготвят дрянови тояги. На калпаците си слагат китки от билки – комунига, перуника, вратига, тинтява, пелин, росен и чесън, а цървулите си окичват с малки звънчета и други дрънкалки.
Предвождат се от главатар, наричан ватафин. Откъдето минат те, през цялата година никой не се разболява.
За целта калушарите извършват редица магически ритуали.
Ако някой болен поиска помощ от калушарите, те го карат да легне върху черга, а до главата му оставят гърне с лековити билки. Под звуците на русалийски мелодии мъжете започват своя танц, като в края му подхвърлят болния и го прескачат три пъти, след което му дават да пие вода от паницата.
Един от групата разбива гърнето с тоягата си и разпръсква водата върху него. Болният става и побягва, калушарят пада в безсъзнание.
Калушарите ходят по болните цялата седмица. Днес този обичай се изпълнява предимно на фолклорни фестивали. В селата около Вълчедръм има специални трупи, които показват на сцената обичая калуш. Те участват на събори, посветени на народните празници и у нас, и в Румъния, където този празник е много почитан.
Хората вярвали, че в едно село не бива да играят и да се срещат две калушарски групи, тъй като наставал бой. Ако калушар умре в такъв бой, не го погребвали по християнски обичай, а го заравяли в „русалски гробища“.
Ние българите сме донесли от Персия-персийския Зороастризъм в Дунавската Равнина при Княз Аспарух.Ок.680 година големи български маси народ се заселили във Видин и Лом.Българи е имало в С.З.Б-я.и при Атила-Руа-Дуло и при княз Ирник сина на Атила ок.504 година...Обичая Калуш е прабългарски-вероятно-пишеше Веселин Патрашков в история на с.Златия-село на р.Цибрица.Калушарите слагали пепел в гърне до болен човек ноща и сутринта гърнето с пепелта го поставяли на земята и мъже с народни носии пеели-Ой Калуш...с танци и накрая с удар с тояга трошали гърнето и вярвали,че болеста сие отишла.Българите-власи,които били потомци на чипровски въстанници от 1688 год.и се изселили в Румъния,кадето научили влашки език-тези българи,като се върнали в България-Ломско-по р.Дунав-те пеели на влашки-калушарски песни.Ние българите 50-процента сме били християни при Омуртаг и 50-процента езичници-туй е заварил и княз Борис Кръстител ок.865 година,когато е въвел-насила-православието над българи-манихеи-арияни и над-езичници-зороастристи и ето,за туй българина има много езически празници.Не всеки българин при княз Борис е бил християнин по дух,а сие бил езичник.
