Новият проект за Закон за оръжията обрича историческите възстановки

Автор: Димитър Тренчев, историк

Първата историческа възстановка в България е осъществена на 7 юли 1977 г. в Бяла Черква с внушителните за времето си над 400 участници. Спектакълът пресъздавал освобождаването на града от руските войски от „онова време, що робство се зовеше…“.

Сценарист, постановчик, режисьор на възстановката и персонаж в нея е Маргарита Атанасова – Арачийска – местен музейник, прозрял силата на визуалното съживяване и емоционално съпреживяване. И не вместо, а наред с индивидуалното или колективно, но все пак статично музейно съзерцание. Наред и с прочувствените или протоколни речи на прослава на българското минало събитие и личности.

Днес, дори ние, отдадените на историческите възстановки от епохите на хладното и огнестрелно оръжие, не знаем своята численост. Но по неясни критерии и по техни си показатели българските чиновници явно са ни преброили. За да ни ползват като новооткрит обект на новоизмислени режими и налози. Като предвидените в публикуваното на 3 април в сайта на МВР поредно прекрояване и прекърпване на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, по известен като Закон за оръжията.

Публикуваните проектопромени не предвиждат разрешителен режим и съпътстващите го съответни такси, единствено за носещите кибрит в джоба! Всичко останало се счита за „огнестрелно оръжие“. И това, което е първоначално конструирано и представлява оръжие по смисъла на Закона, а и онова, което е потенциално приспособимо. 

Така наравно ще подлежат на разрешение, регистрация със съответната парична такса. При това – „недиференцирана“ в огласените проектопромени. Което означава еднакъв режим и еднакъв налог!? Какъвто и колкото за карабина, която си е реално и страшно оръжие, такъв и толкова и за реквизитните реплики на кремъклии, пушки и пищови.



А другият мотивационен аспект на проектопоправките – превенция на всякакви опити да си преконструираме реквизитните пукала в ефективни оръжия националните ни законотворци директно ни предпоставят за потенциални престъпници?! Ако че много от нас са бивши или действащи служители на МО и МВР!

Или пък народните ни водачи ги води страхът народът да има бойна подготовка, за която иначе всички те дружно го призовават?!

Доколкото може да се установи, днес в България исторически възстановки от различни епохи осъществяват  между 14 и 29 формации. Едни от тях са неформални клубове, създадени на семеен, приятелски и селищен общностен принцип. Други са подопечни формации на държавни, общински, културни институции и неправителствени организации, а трети са – самостоятелни юридически субекти. Макар и неустановим не е малък броят и на индивидуалните аниматори.

От всички ни, само първоучреденото Национално дружество „Традиция“ има местни клубове. Някога национална структурна представителност имаше и създаденото от покойния писател Петър Константинов Общонародно сдружение „Мати Болгария“, което в последните години от съществуването си включи в своята дейност и исторически възстановки.

Днес, освен Национално дружество „Традиция“ останалите формации не излизаме структурно от местната географска и административна рамка – обикновено селищна и общинска и по-рядко регионална.

Събитийният туризъм, включващ модула „историческа възстановка“, в България все още е на ниво, което носи някакви приходи на организаторите. „Хоноруването“ на участниците – аниматори все още се изчерпва с безплатна храна и рядко нощувка.

Организацията, транспортът, униформите, носиите, „оръжията и мунициите“, съпътстващите временни продукти и атрибути са разходи, които участниците покриват с лични средства, изкарани от заплата или собствен бизнес.

Историческите възстановки, които осъществяваме, ни носят не парична, а само личностна и национална удовлетвореност. И местна или национална публичност. Която е временна. А вечната слава, която създаваме, е за предците, чиито имена и дела почитаме. Ние не сме печалбари и престъпници, а патриоти!

Съгласни сме, че е кощунство държавниците ни да се стремят да укротят националния ни дух и да припечелят от него. Но ни е потребно и съгласие всички да си стиснем ръцете, защото колкото и бюрократично да прозвучи, единствено браншова организация ще има силата да представлява и отстоява идеите и интересите ни. А няма по-добро време за ситуирането на такава организация от обричащите ни на паметно отмиране проектопоправки в Закона за оръжията.



Бележка на редакцията: Авторът е председател на сдружение „Корени“ и арт мениджър на Задруга за онагледяване на времето „Подгорски пушки“

В категории: Новини , Коментари