Изгубената знакова скулптура бе намерена и днес е поставена в двора на Етнографския музей в Бургас
Автор: Диана Славчева
Неотдавна в "Десант" разказахме за „Завръщането в Бургас на стария разказвач на приказки". В публикацията ставаше въпрос за една изгубена знакова скулптура на гъдулар, който дълги години стоял приседнал край емблематичната някогашна Стена на приказките в Бургас.
След нейното събаряне и подменяне впоследствие с нова, по-модерна такава атракция, фигурата на стария разказвач бе в неизвестност - докато съвсем случайно художникът на бургаския музей Иван Арабаджиев не я открива в един двор в созополското село Извор.
Сега легендарният старец се завърна в морския град и вече „разказва" приказките си в двора на етнографския музей, край някогашната Бракалова къща.
Междувременно, с общи усилия на стари бургазлии и членове на фейсбук групата „Стария Бургас", заедно с музейните служители успяхме да уточним и кой „бащата" на сладкодумния каменен разказвач. Оказа се, че негов автор именитият ни скулптор Панайон Димитров – Понката, който го създава в началото на 60-те години на миналия век.
Както сам се представя миналата година пред в. „Янтра днес“, той е роден през 1934 г. в Сливен. През 1958 г. завършва Художествената академия в София специалност “Скулптура” при доцент Михаил Кац. До 1965 г. живее и твори в Бургас като художник към Областното пристанищно управление, после е учител по рисуване в Учителския институт в морския град. От 1965 г. живее във Велико Търново, като до 1978 г. преподава скулптура във великотърновския увинерситет. Определя се като „сливенски бургазлия, стареещ край река Янтра“.
В Бургас той е оставил и други следи. Негово дело е водното съоръжение – трудно е да се каже точно шадраван – между днешната художествена галерия и сградата на НАП, известно сред бургазлии като „Гъбките“.
Скулптура на Понката има и в Морската градина срещу заведението „Бургаски вечери“. Тя представлява една стилизирана девойка, а поводът да я извае е стихотворението на Христо Фотев „Момичето, което морето не изхвърли на брега“.
От други две от неговите творби обаче не е останала и следа. Това е една скулптурна група от хванати за ръце три дечица. Тя също е стояла отстрани на Стената на приказките, но отдавна безвъзвратно е изгубена за поколенията.
Не съществува вече и изградената от Панайон Димитров – Понката край стария чинар в центъра на морския град чешма с гълъби. След преустройството на малкото площадче там, вече е поставена нова модерна чешмичка.
Като споменахме за някогашната Стена, покрай издирването на автора на стария разказвач, хората си припомниха, че проекта за керамичните пана с герои от приказки е правил Ненко Токмакчиев.
Вангел Бравов – Гелата, пък е човекът, който е изваял арките на старата приказна стена.
Хубаво е имената на тези доказани иначе творци да се запазят за поколенията и да се знаят техните дела. Защото от нашите дирения кой какво е сътворил покрай тази знакова за Бургас някогашна атракция, се оказа, че половин век е достатъчно време те да избледнеят от спомените на съвременниците.
