Пропастната пещера вече е достъпна и за най-страхливите, дори и за тези с фобия от високо
Автор: Севдалина Пенева
Първо правило на туриста е да не се доверява на 100 процента на всяка налична информация в интернет. Има ли зададена цел – да си я гони докрай, без значение колко други авантюристи преди него са писали „не ходете там, много е страшно“.
Забравили за това правило, за малко да пропуснем пещерата Голяма Гарваница. Не била подходяща за хора със страх от високото, стълбите били прекалено отвесни, перилата – разхлабени и т.н. страховити обяснения, които ни накараха да я зачеркнем от списъка с желани обекти в района на Деветашкото плато, където се бяхме установили за два дни.
Входът на пещерата е внушителен
Заради проливните дъждове през юни в района обаче част от програмата ни отпадна. Бяхме запланували да влезем с лодка в пещерата Водопада над Крушуна, но входът и бе недостъпен заради бързите води на реката. (Друга тема е, че подобно приключение трябва да се организира доста по-отрано и по възможност – в събота или неделя. Тук сме обяснили защо.)
И се оказахме с няколко свободни часа.
Местен младеж от Крушуна ни препоръча да убием времето с разходка до пещерите Деветашка и Голяма гарваница. Районът на Гарваницата е напълно обезопасен, гарантира ни той. И ние поехме.
Следвайки указанията, се отправихме първо към Гарваницата, която се намира между селата Горско сливово и Кърпачево. Ориентър е кратка отбивка в южна посока към изоставена кариера-варница, която се вижда се от пътя. Има и информационни табели.
Равнина, а насред равнината вход към отвъдното
Районът е разработен от община Летница като туристическа дестинация. Около внушителният отвор на пещерата е издигната дървена ограда, която следва очертанията по ръба на пропастта, а наоколо са направени кътове за пикник с навеси, маси, пейки и условия за барбекю.
Голяма Гарваница наистина е уникална-спира ти дъха, не само защото спускането в 60 метровото скалисто гърло си е сериозно преживяване, а и защото там долу сякаш си се потопил в отвъдното.
Пещерата е пропастна, с дълбочина над 60 метра и дължина 275 м. Проучена е и картирана за първи път през 1966 г., по време на Републиканска пещерна експедиция. През 80-те години се монтират съоръжения от метални стълби и площадки, които правят входния отвес достъпен за туристи.
Преди година от общината са покрили целия вход – от първото стъпало до дъното на пещерата с обезопасителна мрежа като допълнителна мярка в случай на свличащи камъни.
Местните жители разказват, че земните ядра на Гарваницата водят до другите пещери в Деветашкото плато, а някои даже разказват за своите подвизи из пещерните недра и излазът на другите забележителности в района.
В галериите обаче не е препоръчително да се влиза без придружител спелиолог и без предварителна елементарна подготовка, тъй като са изпълнени с наноси (глина и кал).
При снеготопенe и проливни дъждове от езерния сифон на дъното на входния кладенец идва значително количество вода, което преминава по пещерните галерии и се губи в крайната зала.
По централната галерия от лявата страна е “Чешмата” - естествено оформено образувание, от което блика единствената питейна вода в пещерата. Голяма Гарваница завършва с кален сифон от чакъл и глина.
След като отдадохме нужното уважение на този уникален природен феномен, поседнахме на кътчетата за отдих, за да се полюбуваме на пейзажа. Неусетно денят беше превалил. На залез гледката там е впечатляваща. Равнина, а в равнината – път към отвъдното.
Не ни остана време да скокнем и до пещерата „Стълбица“, за която сме чували, че отвътре прилича на космически кораб. Особено по обяд, когато слънчевите лъчи огреят отвесния вход на „дупката“. Предната вечер беше валял проливен дъжд, местни жители ни предупредиха, че е опасно в такова време да се ходи там.
Затова използвахме последните светли часове, за да видим Деветашката пещера...
Следва продължение
