Василий Българоубиец бил викинг и затова проявил такава жестокост към самуиловите воини

Автор: Десант

„На 29 юли 1014 г. край Беласица е победена българската армия и са ослепени 15 хиляди български воини. Двубоят между Самуил и Василий е битка на живот и смърт между двама силни мъже и владетели. Войната довела до падането на България под ромейска власт продължава 50 години-най-дълго продължилата война в Европа преди османските нашествия" - разказа пред Bulgaria ON AIR видният историк доцент Георги Николов.

„През 2014 г. един немски учен оспори ослепяването, но всички извори говорят за това, че то е извършено. Още повече че Василий Втори е имал подобни действия и в Армения. Самият Василий е от викингски произход и може би това обяснява неговата непоколебимост и жестокост. В неговата ромейска армия са се сражавали и много руски варяги, като наемници" - коментира още доцентът

В словото си, произнесено на 6 октомври 2014 г. пред Паметника на Незнайния воин в София о.з. д-р по история Димитър Йончев отбеляза: 

„За великата битка при Беласица на 29 юли 1014 г. има много малко вести. Повечето от тях са от времето на прочутото събитие.

Битката става там, където се събират склоновете на планините Беласица и Огражден и образуват клисурата Ключ. През тази клисура минава река Струмешница и пътят от Струмица за Петрич. Над града Струмица, на най-близкия западен хълм се е намирала непристъпната струмишка крепост.

През лятото на 1014 г., когато разузнаването на цар Самуил му донася, че император Василий е потеглил за нов поход срещу България, той взима мерки. Под командването на Николица, един от най-видните му военачалници, той изпраща голям отряд войска да удари на Солун. Самият Самуил със сина си Радомир с основните сили на неговата войска заема Ключката клисура.

Василий се придвижва с войската си откъм Сер, Валовища и през Рупел навлиза в Ключката клисура. Тук той се озовава пред добре изградената отбрана от Самуил. Всички опити на Василий да пробие българската отбрана са неуспешни. Високо стоящите български охранителни отряди нанасят големи загуби на  византийската войска.

Докато при Ключ боевете се развиват успешно за българската армия, не така стоят нещата при Солун.

Солунският военачалник Теофилакт Вотаниат пресреща  Южния български отряд и му нанася сериозни загуби, принуждавайки го да се оттегли. След това Вотаниат се притичва на помощ на Василий при Беласица. И това не помага на Василий в битката му със Самуил. Отчаян, той решава да се върне. Тогава византийският военачалник Ксифиас му предлага нов план за действие.

Докато Василий атакува отбраната на Самуил, Ксифиас с отбран византийски отряд извършва обходен маньовър от юг на Беласица и през труднопроходими места преминава планината и се явява в гръб на българите. Изненадани, те отстъпват в нарушен боен ред.

Ранен Самуил е изведен от бойното поле. Ръководенето на бойните действия се поема от сина му Радомир. С водене на ариергардни бойни действия българската войска под командването на Радомир се оттегля в посока на крепостта Струмица.

Превземането на Струмица е и целта на Василий, за да може след това да се насочи към останалите западни български територии. Целта на Василий за обсада и превземане на Струмица е парирана от активните бойни действия от отряди на българската войска. Авангардът на византийската армия, воден от същия солунски военачалник Теофилакт Вотаниат, връщайки се от прочистване на пътищата, водещи към Солун, и движейки се в посока към Струмица, попада в подготвената от българите засада.

Много по-многобройният византийски отряд от този на българите попада в устроената му засада в теснините. Без възможност да маневрират византийците са напълно унищожени. Самият Теофилакт Вотаниат е посечен на бойното поле.

Императорът Василий, отчаян от поражението на Теофилакт и опасявайки се от лоша среща с Радомир, решава да се върне обратно. Насочва се към здраво укрепения град Мелник. Намиращите се в него българи, добре укрепили се, знаещи непристъпността на крепостта си, нямат никакъв страх от византийците.

И тук става нещо много, много лошо и трагично. Императорът изпраща към мелничани за преговори някой си скопец Сергия, човек хитър и коварно сладкодумен.

И тук се срещат за пореден път византийското коварство, лукавство, лицемерие и двуличие с българската доверчивост, не рядко граничеща с наивност. Пратеникът успява да убеди българите да предадат града на императора, с условие последният да не покътне с нищо войска и население.

Вместо да изпълни обещанието си, Василий успява по някакъв начин да подчини българската войска. По-късно да я включи във византийската и да я прехвърли да потушава бунтове в други краища на империята. По този начин той им отнема светлината, която им е обещал, и може би ослепяването на Самуиловите воини е по-скоро със силно иносказателен смисъл.

И може би тъкмо тази зловеща вест за доверчивостта и измамата е покосила цар Самуил. Това все още е открит въпрос за историческата ни наука.

Но едно е безспорно. Великият владетел, обединил българите в най-голямата България, не постигната дори от Симеон Велики и цар Иван Асен II, е гледал далеч напред в бъдещето на българите и България" - категоричен е Димитър Йончев.

В категории: Новини , История , Средновековие