За какво друго са били използвани ветропоказателите през вековете
Автор: Яна Славянска
В старите илюстрации към детските приказки върховете на дворцовите кули или островърхите покривчета на къщичките от историите на Андерсен и братя Грим неизбежно бяха увенчани със силует на гордо изпъчено петле.
Забавната фигурка на неизменния ветропоказател някак постепенно се превърна в анахронизъм – един мил и сантиментален символ на вече отминала епоха. Днес такъв атрактивен метеорологичен уред много рядко може да се види върху комина на някоя сграда. То, апропо, и комините може скоро да останат в историята.
Но думата ни е за ветропоказателя, който освен като полезен прибор за определяне на посоката на вятъра, представлява и ефектно украшение към всяка постройка.
Освен това, пропелерът му създава вибрации, които отпъждат гризачите и къртиците, поради което някои стопани предпочитат да го монтират върху забит насред дворната градина висок пилон.
В средновековна Европа пък, поставеният на кулата на замъка ефектен декоративен елемент не само определял посоката на вятъра, но и играел роля на герб или емблема на местния феодал.
В интерес на истината, раждането на това устройство става далеч преди настъпването на Средните векове. Неговият изобретател е неизвестен на историята, но поне се знае кой е най-древният ветропоказател, за който има запазени сведения. Той бил разположен върху дванадесетметровата Кула на ветровете в Атина и е изготвен някъде през 48 г. пр. Хр. Като автор на проекта за строежа се смята астрономът Андроник от Кир.
Кулата била увенчана с фриз, украсен със символични изображения на осемте вятъра: Нот (южен), Скирон (северозападен), Евър (югоизточен), Борей (северен), Липс (югозападен), Апелион (югоизточен), Зефир (източен) и Кайкиас (североизточен). Разположеният по средата на нейния връх половинметров ветропоказател изобразявал гръцкия бог на дълбините Тритон, който бил с глава и торс на човек, но имал рибя опашка. Освен посоката на вятъра, уредът посочвал кой от осемте богове управлява времето в дадения момент.
Високата постройка стои и до днес непоклатима на мястото си в историческия център на гръцката столица, но от ветропоказателя върху нея е останал само споменът.
В онези далечни времена ветропоказатели с образите на богове по принцип украсявали резиденциите на най-състоятелните земевладелци.
Иначе най-популярна за тази цел била и до ден днешен е фигурката на петела. На английски език ветропоказателят се нарича weather cock, което буквално означава „петел на времето“ (климатичното време, разбира се).
Тази птица традиционно се възприема като символ на бдителността и от най-стари времена са й приписвани разнообразни магически свойства. С кукуригането си петелът не само възвестявал настъпването на новия ден, но и, според народните поверия, пропъждал нечистите сили и крадците, предупреждавал за болести и дори предсказвал пожари.
Друг негов ипостас е като християнски символ, който олицетворявал както католическата църква, така и апостол Петър. Това е свързано с предсказанието на Исус Христос, който на сутринта след Тайната вечеря заявил на Петър: „Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мен“.
През IX век папата издал указ, всеки храм да бъде увенчан с фигура на петел. И точно тогава петльовите ветропоказатели започнали да „кацат“ по покривите на катедралите, а оттам да се прехвърлят и върху къщите на хората (най-много ги има, естествено, във Франция, където птицата е основният символ на страната).
Горе-долу по същото време ветропоказателите започват да набират популярност и сред викингите. Те ги изработвали най-вече от позлатен бронз и във вид на фигури на зверове или същества от скандинавската митология. Монтирали ги на специални стълбове върху палубите на своите бойни и търговски кораби. По-късно взели да украсяват с тях и църквите си.
В този суров северен край на Земята особено популярен персонаж бил щъркелът, смятан там за символ на домашното огнище, пътешествениците и новия живот.
Друг силует, който често „пробягвал“ по викингските ладии и скандинавски храмове, е този на котката, която пък олицетворява безопасността и домашния уют. Образци от онова време може да се видят и днес на места в Швеция или Норвегия.
Изобщо всяка фигурка, използвана като ветропоказател, има свой особен смисъл: вещицата или Баба Яга предпазват дома от лоши очи; орелът или друга граблива птица с разперени криле защитава от врагове; лъвът символизира превъзходство и сила; корабът – целеустременост и сила на духа; враната – ловкост; коминочистачът – семейното огнище и т.н.
В Япония и Китай ветропоказателите се правили във формата на дракон, който защитавал обитателите на дома от злите духове, олицетворявайки успоредно с това сила, великодушие, мъжество, издържливост, благородство и мъдрост.
И ако вече сте решили да поставите върху къщата или вилата си този очарователен уред, с който ще знаете винаги откъде духа вятърът, имайте предвид съветите на специалистите как трябва да сторите това.
Преди всичко, той трябва да е закрепен на най-високата точка на сградата – върху комина, капандура, куличка или в краен случай върху челната дъска на покривната конструкция. Задължително трябва да е в строго вертикално положение. Указателните стрелки следва да са нагласени според посоките на света - най-добре е това да стане с помощта на компас. Те трябва да са установени в равна хоризонтална плоскост.
Трябва да се знае, че стрелката на ветропоказателя показва страната, откъдето духа вятърът, а не обратната посока!
Публикацията е изготвена по материали от чуждестранната преса
