За да опазят едновременно и културното, и природното богатство, членовете на екипа на проф. Иван Христов копали това лято там... като хирурзи
Автор: Десант
Свети Тома, известен повече като Змийският остров, е осеян със старини на повече от 3000 години. Доскоро той бе бяло петно в археологическата карта на България, но след тазгодишната експедиция на археолозите на негова територия, малкото късче земя започна на разкрива своите тайни.
В студиото на Bulgaria ON AIR ръководителят на разкопките - зам.-директорът на НИМ проф. Иван Христов, сподели, че най-ранните следи от човешко присъствие тук, на които е попаднал екипът му, са от ранножелязната епоха.
Тогава тези земи са били обитавани от траките. От тях на западния бряг на острова, намиращ се в района на Аркутино край Созопол, се откриват ритуални ями, в които древните извършвали тайнствени ритуали с огън и поднасяне на дарове. Вероятно става дума за съществувало някога тук крайпътно морско светилище.
Трябва да се има предвид, че до средновековието островът всъщност е представлявал полуостров, който се е откъснат от брега след покачване на нивото на Черно море. Съвсем наблизо минавал пътят за Константинопол.
На него днес змии няма, както може да се предположи от името му, но пък е това единственото място в България, където буйно се развиват в естествената си среда диворастящи кактуси.
В скоби ще уточним, че редките растения са пренесени през 1932 г. от видния български зоолог академик Иван Буреш - дългогодишен директор на всички Царски природонаучни институти по времето на Борис III. По ирония на съдбата, неговата цел била така да спре разкопаването на острова от търсещи бленувани съкровища иманяри, които покрай това безпардонно унищожавали тукашната дива природа.
За разлика от тях, при сегашните проучвания археолозите се изправят пред предизвикателството разкривайки културното богатство на острова, да опазят и неговото уникално природно богатство. „Копали сме буквално като хирурзи, за да не унищожим рядката средиземноморска растителност там" - споделя в ефира на телевизията проф. Христов.
За първи пък като изследовател на това кътче земя насред морето в близост до древната Аполония стъпва през 50-те години на миналия век арх. Дунка Герганова. Там тя вижда останки от старинна църква. Десет години по-късно се връща на острова е с ужас заявява, че всичко е унищожено, тъй като рибарите са си направили там хижа и далян.
В края на миналата година проф. Иван Христов решава с очите си да се убеди какво е състоянието на старините на острова и установява, че част от зидовете са запазени.
Според него, църквата, която със сигурност е била включена към съществувал на острова манастирски комплекс, е започнала да функционира през средните векове - някъде през XII в., и в нея се е служило до към XVI век, когато по крайбрежието започват казашките нападения с т.нар. „чайки"(безпалубна, плоскодънна, гребна лека и бърза лодка с една до няколко мачти). Пиратите плячкосват де що могат всичко по пътя си, като от набезите им пострадват и манастирите на остров Света Анастасия и Свети Иван.
В България има над 45 000 археологически паметника и в това отношение като археологическо наследство пред нас са само Италия и Гърция, но за съжаление ние все още не се възползваме напълно от това богатство, констатира проф. Иван Христов.
По думите му, основна пречка за това е най-вече липсата на инфраструктура, което възпрепятства туристите да стигнат до някои от най-големите ни забележителности.
