В бързината част от указанията във формуляра са останали на английски език. А въпросите изумяват с нелепостите си
Автор: Дина Харизанова
Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) оповести, че предприема допитване към децата на България. Целта му е да се чуе детското мнение и то да се вземе предвид при разработването на новата Национална стратегия за детето, за да бъдат създадени мерки и политики, които да отговарят на потребностите на младите хора, изтъкват от ДАЗД.
Формулярът за допитването, за който е посочен линк в сайта на Агенцията, обаче хвърля в изумление!
Той очевидно е взет наготово „на заем" от някакъв западен вариант и чиновниците така са бързали да го пуснат, че са пропуснали да изчистят оригиналните надписи и част от указанията в него са останали на английски език.
Интересно е как невръстните малчугани, които още и българския не знаят добре, ще се справят с чуждия език?! А и да учат чуждестранни езици - не всички сричат английски я!
Все пак въпросникът би трябвало да се попълни и от по-малките деца, както е видно от края на анкетата, където попълващото го хлапе трябва да посочи възрастта си. Апропо, там също се мъдрят указания на английски език.
По-втрещяващи от това обаче са въпросите, на които малките българчета трябва да отговорят.
За да не сме голословни, ще ги цитираме дословно един след друг:
„Смяташ ли, че тук е добро място да пораснеш?". Как може да знаят децата дали това "тук" е добро място, за да пораснат, като много от тях не знаят какво е "там" - в смисъл, че особено по-малките едва ли имат впечатления от други места по света и у нас и дали те са по-добри или по-лоши от това, в което живеят?!
„Хората, които полагат грижи за теб, подкрепят ли те?". Подкрепят как - буквално, като с патерици, или подкрепят твоите желания, мечти, стремежи и изобщо какво?!
„Смяташ ли, че водиш здравословен начин на живот?". Как може да имат представа децата дали това е така - нали първо трябва да натрупат знания за това какво е здравословен живот. Едва ли в детската градина им говорят колко вредни са Е-тата, соевия протеин, обездвижването, тютюнопушенето и пр.?!
„Образованието, което получаваш, подготвя ли те за живота ти като възрастен?. Е тук вече е просто абсурдно някой да може да отговори - че откъде ще знае малкият човек каква подготовка ще му е нужна за живота му като порасне?!
„Чувстваш ли се защитен и спокоен на мястото, в което живееш?". Защитен от какво - от цунами, градушка... И какво значи едно дете да се чувства „спокойно"?!
„Вземат ли предвид мнението ти по всички въпроси, които те касаят?". То това остана - да питаме тригодишното си отроче папка ли му се и ако отвърне с обичайното „не", да козируваме и да подвием опашка, оставяйки го гладно и жадно! А може би трябва да му искаме мнението дали маратонките, които сме решили да му купим, да са „Адидас" или „Найк"?!
В този ред на мисли можем да продължаваме до безкрайност... И пак ще стигнем до безмислици. Уви! Бог да пази децата ни от Агенцията за тяхната закрила!
