Вече е напълно проучена западната крепостна стена, която съперничи на старопрестолните Царевец и Трапезица
Автор: Десант
Археологическото лято на територията на крепостта Русокастро е в разгара си. След около 40 дни работа на обекта тук приключиха разкопките на западната крепостна стена около замъка, увенчаващ цитаделата на укреплението.
Напълно са проучени още 48 м. от монументалното фортификационно съоръжение, чиято обща дължина достига 68 м. То е най-мащабното от разкритата досега укрепителна система на средновековния град.
Ширината на стената варира от 2,80 м при входа на крепостта до 4,20 м при нейния най-северен край, където опира в естествен скален връх. Подобна ширина на средновековна крепостна стена е известна само от царските цитадели Царевец и Трапезица в средновековната българска столица Търново. Този факт още се осмисля от бургаските археолози, които извършват проучванията на крепостта Русокастро.
Крепостната стена е трасирана по скалния венец на вулканичния хълм, като в някои случаи скалните процепи са запълвани с камъни, хоросан и пръст. Именно по тази подложка в най-стръмните участъци е стъпвала основата на укрепителното съоръжение.
Оттук е преминавала и ранновизантийската крепостна стена от VI в. От разкопките става ясно, че през първата половина на XIII в., при управлението на цар Иван Асен II, тази ранна стена е демонтирана почти до основите си, отвътре е добавено уширение с дебелина до 2,50 м, след което съоръжението отново е издигнато във височина като цяла стена.
Имайки предвид тази ширина на основата, археолозите от екипа с ръководител директора на РИМ-Бургас Милен Николов предполагат, че тя се е извисявала най-малко на 12 метра.
При външното лице на крепостната стена е открита и неизвестна до този момент бойна плътна кула с правоъгълен план. Тя е широка 4,80 м и дълга 5,40 м.
Проучванията на крепостта Русокастро се ръководят от Регионален исторически музей-Бургас и са финансирани от Община Камено и Министерството на културата на Република България.
