И защо палеонтологичното находище край родопското село Дорково се смята за сензационно
Автор: Диана Славчева
Безспорно, един от най-касовите холивудски филми е „Джурасик парк". Неговите нови серии продължават да пълнят киносалоните по цялата планета. Очевидно е, че интересът към праисторическите светове винаги ще вълнува човечеството. Макар и отдавна изчезнали от лицето на Земята, величествените динозаври не спират да разпалват въображението и на малки, и на големи...
Но не е нужно да седите пред екрана, за да видите тези чудовищни по размери животни. Оказва се, че те са бродили и на територията на нашата родина. Е, не точно динозаврите от времето на мезозойската ера, а огромните мастодонти от следващия геоложки период - неозоя, и по-точно от неговото подразделение плиоцен. Но все пак добичета със спиращи дъха размери!
През 80-те години на миналия век (в периода 1985-1987 г.) българо-френска експедиция разкрива в местността Илин кладенец край родопското село Дорково огромно палеонтологично находище - на терен от 15 кв. м. са намерени около 600 различни по големина фосили от над 30 вида праисторически животни.
За стърчащите над земята кости съобщават наши геолози, издирващи полезни изкопаеми в района през седемдесетте години на ХХ в. Но местните жители десетилетия, че и столетия преди това (Дорково е старо българско село, датиращо от Средновековието, като историята му е свързана с крепостта Цепина, чиито останки са само на 4 километра от него, б.а.), докато орат нивите си, непрекъснато намирали останки от могъщите древни животни.
И няма как да не са се впечатлявали от огромните бивни, кътници и множество други кости от скелетите на далечни родственици на днешните слонове - мастодонти и мамути, живели тук преди преди 3 до 5 милиона години, а също и на още 9 групи бозайници - носорози, хищници от рода на мечките и кучетата, антилопи, елени, трипръсти коне хипариони... Както и на най-разнообразни хвъркати същества.
Затова нищо чудно, че в този край битуват стари предания, които разказват, че някога на това място имало огромно езеро и след страшен природен катаклизъм земята се разцепила и водата заляла полето, издавяйки много села. От тази вода се измъкнал един „исполински воден звер", който приличал на кит. И като останал на сухо, той умрял, а кучетата разнесли костите му. Местността насред високото плоскогорие на Родопите между реките Чепинска, Ракитовска и Стара река нарекли Къркърия - от гръцкото „хархариях", което ще рече кит.
Според друго предание, името й идва от къркоренето, което издавали водите на образувалите се по време на бедствието чепински реки - „кър, кър"...
Учените обаче смятат, че някога тук е текла река, при която огромните праисторически животни идвали на водопой. С течение на времето водите отнасяли костите на умрелите на брега зверове и ги натрупвали край един речните завои, като така в течение на хилядолетията се образувало сензационното дорковско гробище.
В него са открити най-старите останки от величествения овернски мастодонт (по името на френската област Оверн, където видът е описан първи път) или още ананкус арверненсис. Той се появява на този свят преди около 5 милиона години, откогато е датирано и находището в Дорково, и изчезва преди около 2 милиона лета.
Останки от мастодонта има намерени на много места по света, но това, заради което находките в Дорково се смятат за уникални, е че тук са открити кости, зъби и челюсти и на възрастни, и на малки екземпляри, дори на съвсем малки мастодонтчета с още млечни зъбки(колкото и умалителната форма в този случай да е нелепа за използване, имайки предвид забележителните размери на фосилите). Подобно разнообразие от находки е много рядко, но пък дава детайлна и пълна представа за този рядък праисторически вид, и затова специалистите определят като голям късмет откриването на находището в Дорково.
Сега един възрастен екземпляр от огромния ананкус може да се види в цял ръст от близо 4-метрова височина насред малкия музей, наречен „Плиоценски парк", който е открит през септември 2013 г. само на 5-6 метра от уникалното палеонтологично находище.
Вярно - макетът му е изработен стиропор, пластмаса, гипс и малко конски косми по опашката и лисото му иначе чело, но пък е наистина внушителен и доста реалистичен...
Освен негова милост, посетителите могат да разгледат и атрактивна диорама, представяща кът от някогашната плиоценска гора с обитаващите я зверове, и да чуят техния рев, възпроизведен със съвременна озвучителна техника.
В пода е вкопана и възстановка на част от разкопките с разкрити челюсти и кости на праисторическите добичета. Изложени са и огромни автентични бивни от ананкус, както и небце с част от зъбите му.
Малкият музей край Дорково не е толкова кинематографично запленяващ както сериите на спилбърговия „Джурасик парк", но все пак успява да пренесе посетителите в един изгубен свят и да ги върне в онази толкова невъобразимо далечна епоха, когато несъществуващите днес извънредно грамадни животни и различни непознати други твари са щъкали наоколо от плът и кръв...
До „Плиоценския парк" се стига по отбивка от шосето Велинград - Пазарджик, като има достатъчно указателни табели, които насочват туристите към правилната посока. В самото село Дорково се минава през центъра, където също има поставени стрелки, указващи пътя към музея.
