Дали само да преминете през него или да поостанете в района за ден-два, ако обичате приключенията сред природата, това е вашето място
Автор: Севдалина Пенева
Дали само да преминете през колоритните завои (не осморки, ами направо многопластови кордели) на Троянския проход, от които се разкриват изумителни гледки, или да поостанете в района за ден-два, три, ако обичате приключенията сред природата, това е вашето място.
Бяхме чували, че пътят бил лош, че имало много дупки и направо си бил опасен, затова много се колебахме, преди да поемем по него. Надделя любопитството. Много бяхме чували за Беклемето (другото име на Троянския проход, който свързва Троян със село Кърнаре или иначе казано – Северозападна България с Карловското поле в Централна България), но никога не бяхме минавали през него.
Ако току-що се връщате от Северозападна България, пътят всъщност ще ви се стори като слънце. Дупки не видяхме, но за сметка на това на няколко места имаше отбивки, за да може човек да поспре и да се наслаждава на пейзажа.
Цялата дължина на прохода е около 50 км, а най-високата му точка е на 1 565 метра надморска височина. На места в района са запазени фрагменти от древния римски път, прочутата Виа Траяна - пътят на Траян, който преминава през крепостта Состра, вече сме ви разказвали за нея.
Беклемето е наречено така заради стражевата кула, която охранявала Троянския проход по време на Османската империя. Проходът обаче бил известен още от времето на траките, някъде към първото хилядолетие преди Христа.
Местността в наши дни е изходна точка за много високопланински туристически маршрути. От тук може да се стигне на изток до обновените хижи "Дерменка", "Добрила", "Амбарица" и на запад до "Козя стена", "Хайдушка песен", "Ехо" и "Вежен".
През Беклемето от запад на изток минава туристическия маршрут Ком – Емине, част от европейския туристически маршрут E3. Маркиран е с червена лентова маркировка.
И така, какво можете да правите, ако решите да поостанете на Беклемето? Без да имаме амбиции, че можем да ви разкажем и покажем всичко в района, ето няколко места, които биха привлекли вниманието ви.
Арката на Свободата
Паметникът „Арка на свободата” се вижда почти из целия път през Беклемето. Издигнат е на връх Горалтепе, само на 15 минути ход източно от най-високата точка от прохода. Височината на арката пък е 35 метра - затова, където и да се намирате в района, тя ви е най-безпогрешният ориентир.
До паметника се стига по тесен, асфалтиран път, от южната страна на билото, през местността Костов полугар, покрита с обширни пасища. На арката чрез барелефи са изобразени хайдути, руски войници, жени в народни носии. Върховата част на паметника е площадка, от която на север се виждат долините на Бели Осъм и Троян, а на юг се разкрива гледка към Средна гора, Родопите и Рила.
Заради подходящия релеф и природните дадености тук през почивните дни се събират парапланеристи и мотористи (на слизане от Беклемето видяхме как един парапланерист „кацна” в центъра на Кърнаре, но там хората явно са свикнали с подобни гледки, та никой от тях не се впечатли, за разлика от нас, дето щяхме да се блъснем да зяпаме към човека с крилото).
Под арката има обособен голям паркинг, който през почивните дни се препълва от най-различни автомобили, включително и автобуси.
Сред джунглата от коли пък има сергии с горски мед, сладко от диви ягоди, ароматно вино от черни боровинки, домашно приготвен оцет от диви ябълки, сушени манатарки, ядки от кайсии и всякакви други изкушения, все домашна продукция на няколко женици от района. Добре, че ги видяхме на връщане от Козята стена, та умората не ни позволи да се застояваме дълго край сергиите, та по тази причина спестихме някой лев.
Резерват “Козята стена”
„Козята стена” е най-малкият резерват в тази част на Природен парк „Централен Балкан”. Създаден е през 1987 г. с цел да се опазят вековните букови и буково-елови гори. Името му не е случайно – тук се срещат диви кози, макар че ние не видяхме ни една, но пък се разминахме с няколко стада свободни коне.
Повече за маршрута до Козята стена от Арката на двободата можете да намерите ТУК. Близо до върха се намира и хижа “Козя стена”. Друг подход към нея е откъм курортното селище Чифлика, но оттам пътят е по-продължителен и по-стръмен, затова ние избрахме да вървим по билото на планината.
Резерват „Стенето"
Резерват „Стенето” се намира източно от Беклемето и е създаден през 1979 г. Тук има зашеметяващи скални отвеси и пропасти, вековни гори, причудливи скални образувания, водопади, първичен ландшафт. На територията на резервата се намира пропастта Птичата дупка - в най-дълбоката си част е 91 м. Отличава се с красивите си образувания.
Тук е и пропастната пещера Райчова дупка, известна с най-голяма денивелация у нас – 372 м.
Пещерата Куманица е дълга 1000 м. Резерватът е включен в програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО.
Една от изходните точки за резервата е въжения парк „Катеричка”. Ако не сте сигурни за маршрута, можете да го обмислите над паница вряла боб чорба в зеведението „При Попето”. А ако има дечурлига с вас, пуснете ги да тичат с инструктор из парка, а вие просто се наслаждавайте на тишината.
Любопитна подробност е, че "Стенето" е най-голямото местообитание на кафявата мечка в нашата стрaна. В миналото тя е била най-често срещаният едър бозайник в гъстите гори на Стара планина. За това може да се съди и по една запазена римска сребърна монета с надпис Хемус (древното име на Стара планина) и изображение на лежаща мечка. Днес кафявата мечка е застрашен от изчезване животински вид. От 1941 г. ловът й у нас е строго забранен.
На няколко места в района можете да видите предупредителни табели с указания какво да правите, ако срещнете в планината мечка:
Заслон „Орлово гнездо”
Намира се на билото на Стара планина, източно от Беклемето. За заслона се отбива на билото на прохода Троян – Карнаре като за отправна точка служи Арката на свободата. Продължителността на маршрута е около час – час и нещо, сложността е минимална, а маркировката е много добра. Разходката е подходяща и за малки деца.
Сградата на самия заслон е водоснабдена, електрифицирана и има парно отопление. „Орлово гнездо” работи целогодишно, разполага с постоянен персонал. Мястото е подходящо за спирка и подсилване с пилешка супа на път за хижите „Дерменка” и „Добрила”.
Шипково и Чифлика – пълен релакс в минерални води
Ако катеренето по върхове и обикалянето на хижи и заслони не ви е съвсем по вкуса, в района на Беклемето има две уникални селища, в които се съчетават минералните топли изворни води с гледка към вековните гори на Балкана.
Шипково и Чифлик са две села, разположени леко встрани от прохода, само на 10-тина километра от Троян. Там също няма да скучаете, защото на една ръка разстояние са крепостта Состра, красивият водопад Скока, за който допълнително ще разкажем, природонаучният музей в Черни Осъм, Троянският манастир и още много други интересни места.
