Как посрещат във Велико Търново вестта за смъртта на цар Борис III

Автор: Атанас Коев

Когато вечерта на 26 август 1943 г. Радио София съобщава, че Негово величество цар Борис III е заболял тежко, цяла България остава изненадана, защото дотогава монархът никога не е боледувал от сериозни болести, а и преди 4-5 дни е бил забелязан да се разхожда из Рила планина.

На следващия ден уж става известено, че здравословното му състояние се е подобрило, но впоследствие това е опровергано. Във всички църкви на страната започват да се отслужват молебени за оздравяване на царя, но на 28 август 1943 г. в 16 часа и 22 минути той умира. 

Търновската общественост с тревога и скрита надежда следи здравословното състояние на Борис III. Жителите на старопрестолния град са потресени от вестта за кончината му. В полунощ на 28 август 1943 г. пред Военния клуб започва да се строи Траурна арка. От паметника „Майка България“ са спуснати траурни знамена.

На следващия ден на градския площад се събира огромно множество от граждани, като тук са и частите на Търновския гарнизон. Първо е отслужена панахида за покойния цар, а след това военнослужещите полагат клетва за вярност към новия цар на България – Симеон II. 
        
На 1 септември 1943 г. в читалище „Надежда“ е организиран траурен помен. На него се стичат хиляди търновци, но тъй като салонът се оказва твърде малък, голяма част от тях стоят около 2 часа под дъжда, изливащ се като из ведро. На следващия ден е избрана делегация за погребението начело с кмета на Велико Търново Тодор Фъртунов, като в нея е включен и великотърновският митрополит Софроний. Избраните делегати заминават за столицата, за да се поклонят пред тленните останки на царя, положени в църквата „Св. Александър Невски“. От името на великотърновци пред ковчега е поставен венец.
         
За погребението на Цар Борис III е взета пръст от патриаршеската църква „Възнесение Господне“ и от църквите „Свети 40 мъченици“, „Свети Димитър“ и „Свети Иван Рилски“ (намираща се на хълма Трапезица). Пръстта е поставена в ковчеже, занесено в София от главния редактор на вестник „Велико Търново“ – Матей Савов. В столицата то е предадено на митрополит Софроний, за да го отнесе в Рилския манастир и да го постави в гроба на царя.  
   
На заседание на Общинския съвет във Велико Търново са гласувани и изпратени телеграми до царица Йоанна, до Негово величество Симеон II и до цар Фердинанд.    

В деня на погребението – 5 септември 1943 г., във всички търновски църкви са отслужени панахиди.
На четиридесетия ден от смъртта на цар Борис III (6 октомври 1943 г.) в старата българска столица е организиран траурен помен, на който хиляди търновци свеждат глави в знак на почит и признателност към починалия български монарх.

В категории: Нова история , История , Добри Вести