За съжаление, мнозинството млади българи са с ниска музикална култура. А вижте какво правят срещу това в изостаналата уж Венецуела
Автор: Огнян Стамболиев
Една новина, предадена тези дни от радио ФМ Класик, ме върна към болна тема, за която пиша от години. Последни научни изследвания на американски учени доказват, при това, по категоричен, че слушането на класическа музика може да подобри значително слуха, пространствените умения за мислене и дори интелигентността.
Новината наистина е сензационна. Това е т.нар. „Ефект на Моцарт". Той бе докладван за първи път още през 1993 г. от учените от калифорнийския университет „Ървайн". Тогава е бил осъществен първият, при това много успешен, експеримент. На група от 32 души е била предложена да изслушат една от сонатите на гения от Залцбург, докато на друга група е пускана подбрана, но по-лека релаксираща музика, като при това е била помолена да стои на тихо десет минути. Тези, които са слушали Моцарт, са увеличили значително уменията си още през следващите 10-15 минути.
В същия американски университет са били изследвани и дългосрочните ефекти на музиката върху мозъка на 3-4-годишни деца. В продължение на половина година са им били давани уроци по пиано. В края на обучението тези деца са издържали успешно тест с различни въпроси за пространство и време и се представили с 50% по-добре, отколкото техни връстници, които не са били обучавани музикално и са слушали класика. Според учените, водили експеримента, този резултат се дължал на по-голямата пластичност на младия мозък и продължителността на излагането му на музиката.
Този нов експеримент доказва – за кой ли път? – че музиката лекува, че влияе положително върху мозъка, интелекта и психическото ни състояние. Не случайно във Виена от доста години има институт по мелотерапия, лечение чрез слушане на подбрана художествена или както я наричаме у нас, „класическа музика”.
Всъщност, редица специалисти твърдят, че детето трябва да слуша такава музика, още докато е майчинатаа си утроба. Ефектът й върху неговото умствено, психическо, интелектуално развитие е наистина поразителен. И обратното от „ритмите от джунглата” неизменно се затъпява и постепенно се оглушава.
За съжаление, звуковата и музикалната среда в родината на Орфей и Борис Христов е страшно замърсена от чалга, поп, рап и пр. Тези ниски жанрове нагло са изместили не само Моцарт, Бетовен, Верди и Чайковски, но дори и по-леките класици – Йохан Щраус и Вивалди.
В детската градина до блока, където живея, в музикалния и европейски Русе, учителките редовно пускат на най-малките тези „звуци от джунглата”, вместо Моцарт и Вивалди. И така е навсякъде във все по чалгизираната България. Нито учителите от всички степени, нито електронните медии, нито СЕМ, който допусна да се появят такива уродливи явления като радиата и телевизиите за чалга мислят за вредата, която нанасят върху развитието на децата, подрастващите и младите.
Мнозинството млади българи расте с ниска музикална култура и слуша силно тази вредна за слуха и за мозъка „музика”. Особено когато се приема със слушалки или с високи децибели. Стана дума за децибелите. Валери Симеонов е напълно прав. На диващина по дискотеките не само по курортите, но и в цялата страна трябва да се сложи край. Срамно е, че се славим като страна на певци и музиканти от световна класа, а децата ни растат и живеят в тази опростачена среда.
Тук бих искал да спомена за това, което се прави по тази тема в далечна Венецуела. Там държавата води една много разумна политика – поддържа създаването и развитите на детските и младежките ученически хорове и симфонични оркестри. По програмата на известния композитор, диригент и педагог маестро Хосе Антонио Абреу минават абсолютно всички учащи от тази страна, чиято музикална култура е далеч по- млада и неразвита от нашата. Там правителството счита, че тези деца и подрастващи вместо да останат на улицата с риск някои от тях да станат и престъпници, да слушат грозните ритми от ниските жанрове, да се развият като възпитани и културни хора, трябва да бъдат включени задължително в това музикално обучение, макар че малко от тях после ще станат професионални музиканти.
Опит, от който трябва да се поучим и ние, но първо просветното министерство трябва да увеличи часовете по музика и да препоръча на училищата да възстановят своите хорове и оркестри. Преди години в доста български гимназии имаше дори ученически симфонични оркестри, а сега дори учителите по музика просто не водят децата на образователните концерти.
А нашите оперни театри и оркестри, доколкото останаха след разрушителната „културна” реформа на ГЕРБ, имат специални добри програми за децата от всички възрасти. Но нашето просветното министерство вместо да съсредоточи вниманието си върху музикалното образование, продължава да се чуди кои още автори и кое произведение да изхвърли от учебниците, включително от тези по музика. Уви!
