Министър-председателят Бойко Борисов ще участва в неформална среща на държавните и правителствени ръководители на Европейския съюз на 19 и 20 септември в Залцбург, Австрия.
Премиерът ще присъства на неформална работна вечеря, давана от федералния канцлер на Австрия Себастиан Курц в чест на лидерите на държавите членки на ЕС.
Основната тема на дискусиите ще бъде миграцията. По време на работната вечеря лидерите ще обсъдят постигнатото по отношение на намаляването на броя на нелегалните мигранти и сътрудничеството с трети държави.
Такъв ще бъде и фокусът на Срещата на върха в Австрия на 20 септември. Държавните и правителствени ръководители ще направят преглед и на напредъка, постигнат в областта на сигурността по границите и киберустойчивостта, както и в засилването на полицейското и съдебно сътрудничество.
Срещата ще приключи със заседание във формат ЕС27 за обсъждане на въпросите, свързани с Брекзит. Това заседание ще предостави възможност за разглеждане на състоянието на преговорите с Обединеното кралство и следващите стъпки.
Интересно обаче че този Еминеску не е счел Приднестровието за румънска земя. Той има стихотворение De la Nistru pân'la Tisa (От р. Днестър до р. Тиса) за "изконните" "румънски" територии, тоест днешна независима Молдова влиза в тази категория, но Приднестровието не, въпреки че и молдованците и румънците имат териториални претенции към тази на практика независима държава (или, по-точно, втори/неофициален Калининград). Под молдованците разбирам етническите такива, които не са с румънско самоопределение. Има малка част от Приднестровието, разположена западно от р. Днестър, околко град Бендер (Тигина), която беше част на Велика Румъния и към която Еминеску (и другите румънски националисти от края на 19. век имаше) териториални претенции. По-голямата част от Приднестровието обаче се намира източно от р. Днестър. Това означава че Еминеску влиза (посмъртно) в конфликт с днешните румънски и молдовски националисти а и с тамошното молдовско и румънско население, просто тези хора Еминеску ги игнорира и изоставя на произвола на съдбата (тоест да се разберат, ако могат, с руснаците и украинците, другите жители на Приднестровието).
От Днестър и до Тиса начертава границите на желателната Румъния, тоест тогава румънските националисти имаха претенции към цялата днешна източна Унгария, източно от р. Тиса. Там сега живеят под 10 000 румънци а и тогава не бяха много повече. Официална Румъния почти не се интересува от тях, тя има териториален апетит само към бившите територии на Велика Румъния, които сега са български/украински + цялото Приднестровие. Тоест, нито румънците в Задкарпатска Украйна (Закарпаття), позната още и като Подкарпатска Украйна не са обект на кой знае колко внимание от страна на румънските власти, въпреки че там има някак интерес, поради общото анти-украинско настроение у румънските националисти (от които някои работят в румънското правителство, румънския парламент и т.н.).
Румънците в Сърбия (Тимошка Покрайнина и сръбската част на област Банат) също са напълно изоставени. Румънските предатели, уж патриоти и националисти си мислят колко е важно да не антагонизират и Сърбия (след като са антагонизирали България, Украйна и Унгария) и колко е важно сътрудничеството със Сърбия срещу България и Унгария и плюят в лицата на румънците в Сърбия.
В Унгария и Сърбия има и много влашки цигани (рудари), наречени там баяши/баеши.
Стихотворението се казва Елегия, "от Днестър до Тиса" е само един от стиховете.
Михай Еминеску е най-великият румънски стихотворец.
Вижте какво е казал той за Добруджа:
"Din punct de vedere istoric, noi avem dreptul indisputabil asupra Dobrogei. Roman în perioada lui Augustus, locul de exil al lui Ovidius, marele poet, cândva a bizantinilor, trecând de la dinastia Assanizilor la Valahia, a continuat să rămână Valahiei, până la momentul când ne-a fost luată de turci"
Нашите исторически права върху Добруджа са неопровержими.
"Urmaşi ai dacilor şi romanilor şi cei din urmă posesori ai Dobrogei înaintea cuceririi prin Mohamed I, dreptul nostru istoric este întemeiat; dar sprijinul cel mai bun al acestui drept sînt împrejurările chiar."
Като потомци на даките и римляните нашето историческо право върху Добруджа е основано.
ANEXAREA DOBROGEI – de Mihai Eminescu [19 august 1878]
Вторият цитат е от статията му: Анексирането на Добруджа, написана във вестник Тимпул (Времето) от 19 аугуст 1878
Я вижте тука какво точно е написал този Михаил Еминович (това е истинското му име, Михай Еминеску е румънизираниат вариант) за българите и гърците в своето стихотворение Писмо Трето:
https://ro.wikisource.org/wiki/Scrisoarea_III
Scrisoarea III
"Si apoi in sfatul tarii se adun sa se admire
Bulgaroi cu ceafa groasa, grecotei cu nas subtire;
Toate mutrele acestea sunt pretinse de roman,
Toata greco-bulgarimea e nepoata lui Traian !"
И тогава в Съвета на държавата се събират да се взаимно възхищават,
"българои" (="бугараши") с дебел тил, "гъркотеи" с тънък нос,
Всичките тези лица били уж римски (на римляни),
Всичките "гърко-българи" били внуци на (римския император) Траян
Bulgaroi/grecotei са обидителни варианти на bulgari/greci
Други коментари:
Няма типично лице на римлянин, както няма типично лице на българин, немец, албанец и т.н.
Според Еминеску българи и гърци, инфериорни хора, са успели да станат елита на румънците, което е голямо унижение, упадък и срам за "романските румънци".
Михаил звучи руски, Михай е по-румънско име.
Еминович звучи украински, докато Еминеску е по-румънско презиме (въпреки че Емин е тюркско нещо). Предполагам че Еминович може да е било не само украинско презиме, а и българско. Ако Жефарович, Парчевич, Кирил Живкович (българин от град Пирот, понастоящем сръбски) са били българи, защо не и Еминович? Може би той беше потомък на българин бежанец.
Има в София булевард Еминеску и румънска гимназия (или гимназия в която се преподава на румънски)
http://www.desant.net/show-news/46794
Академията на Молдова награди наш автор
"Първата българска антология с прозата на „Вечерника на румънската поезия”, под надслов „Бедният Дионис”, бе високо оценена на Салона на книгата в Кишинев"
Автор: М. Захариев
"Наскоро в столицата на Република Молдова – Кишиев, се състоя VII-ят международен конгрес на еминесколозите (изследователите и преводачите на Михай Еминеску). Сътрудникът на "Десант" - преводачът и критик Огнян Стамболиев, представи на форума научно съобщение на тема: „Еминеску на български език”.
В него той направи преглед на преводите на румънския класик, известен още като „последният романтик в европейската поезия”, чието начало започва още през далечната 1894 г. с преводите на Димитър Попов и продължава с вдъхновените интерпретации на Борис Колев, Йордан Стратиев, Радой Ралин, Димитър Пантелеев, Елисавета Багряна, Никола Инджов, Севда Костова и още редица наши известни поети и преводачи.
Беше представена и високо оценена и първата българска антология с прозата на „Вечерника на румънската поезия”, под надслов „Бедният Дионис”, за която съставителят и преводачът Огнян Стамболиев получи наградата за превод на Академията на науките на Р. Молдова и Салона на книгата в Кишинев."
