Страшимир Добрович – човекът енигма, служил предано на трима български монарси

Автор: Борислав Гърдев

За него знаем обидно малко. А това е единственият ни чиновник, служил предано на тримата български монарси от новата ни история – Александър Батенберг, Фердинанд  I и Борис III. Друг такъв уникален случай като неговия няма в България.

Страшимир Добрович. Днес това име не говори нищо на сънародниците ни.

Неговата служба в Двореца, продължила с прекъсване до края на живота му, започва преди 140 години.

Той се ражда на 15 март 1856 г. в Цариград, в семейството на богатия сливенски търговец Димитър Добрович, известен сред колегите си в Балкан хан с европейските дрехи, които носел  винаги с неизменния цилиндър.

Средното си образование Страшимир завършва в османската столица, като според свидетелства на негови приятели  раздавал английски команди, употребявани по корабите.

След като завършва право във Виена, се завръща в София, където е препоръчан и назначен на служба в Двореца при Батенберг, където прекарва от 1881 до 1883 г. В кабинета на ген. Леонид Соболев се премества на работа в министерството на външните работи и изповеданията.

Оженва се за Анна Вогхел и през 1890 г. се ражда дъщеря им Вера.

Добрович расте в йерархията благодарение на владението на чужди езици, познаването на протокола и абсолютната лоялност – качества, които много ценят Фердинанд Сакскобургготски и синът му Борис.

Добрович става началник на Тайния  кабинет на монарха  и канцлер на българските ордени. Служи предано от 1893 г. до царската абдикация на 3 октомври 1918 г., а след това, до 1924 г. е шеф на Дворцовата канцелария при Борис III, на когото остава съветник до края на живота си –  20 септември 1943 г. От неговата кончина тази година се навършват 75 години.

Съвремениците му го определят като потаен и мълчалив човек, който умело избягва неудобните въпроси, отговаря уклончиво или използва дежурни фрази, произнесени глуповато с присмехулно изражение. Зад тази маска обаче се крие опитен и изключително обигран политик и чиновник, комуто владетелите ни са имали пълно доверие и на когото Фердинанд от падането на Стамболов от власт на 18 май 1894 г. винаги възлага тежката задача при всяка възникнала и проточила се правителствена криза да обикаля партийните лидери и да сондира всяка нова министерска комбинация.

Всеки роден водач – от Петко Каравелов,  Малинов и Радославов до Гешов, Генадиев и Данев, е общувал с него и поради естеството на  служебните му задължения, е дискутирал и предлагал всяка възможна листа или коалиция.

По негова инициатива на 2 май 1903 г. се провежда прословутата среща в Ботаническата градина между княз Фердинанд и проф.Иван Шишманов, след която на 5 май се ражда правителството на „патриотичната концентрация“ на ген. Рачо Петров.

Сравнявам Добрович с Григор Начович. Може би защото и двамата са учили във Виена, а вероятно и защото дълги години са служили на държавата при всевъзможни режими, партии, коалиции и премиери.

Столичният бомонд е знаел добре – паднел ли е поредният кабинет, на следващия ден неизбежно ще срещне непроницаемото брадясало лице на Добрович със завити хайдушки мустаци и обрамчено от скъпи рогови очила,  да снове между партийните централи. Вероятно и заради тази негова безукорна и толкова деликатна и важна служба Страшимир Добрович получава редица от най-високите ни държавни ордени, без това да означава злоупотреба със служебното му положение. През 1918 г. доживява да получи и Великия кръст на ордена „Свети Александър“  с малко огърлие.

Той придружава Негово величество при инспекциите му по време на Балканската война, вкл. посещението му в новоосвободения град Кавала на беломорския  бряг на 2 ноември 1912 г. и посрещането му в Одрин на 17 март 1913 г.

Добрович е умен и проницателен наблюдател на процесите в България в продължение на 62 години. Писмата, които са ми попадали и съм чел, основно до цар Фердинанд, го разкриват като изключително подготвен и безрезервно верен на короната човек, готов да осветли държавния глава по всеки животрептящ за страната въпрос с възможно най-обективния и пространен анализ.

Достатъчно красноречиви са двата му доклада до княза от 7 и 8 юли 1895 г.И да не забравяме – той препоръчва Негово височество да не се връща в София за погребението на мъртвия от 6 юли Стамболов.

Много ценно е и писмото му от 26 февруари 1914 г. до просветния министър Петър Пешев, в което посочва , че на 5 декември 1913 г. с писмо до царя някогашният капитан на кораба „Радецки“ Дагоберт Енглендер изпраща документи и вещи , свързани с  Христо Ботев, които „представляват за нас голяма историческа ценност като реликви от Ботевия подвиг“, след което „по височайша заповед“ препоръчва „приличното им преместване в  Етнографическия музей или негде другаде, гдето вие намерите за по-добро и целесъобразно“.

Отдавна ме гложди каверзния въпрос колко такива писма и разпореждания е пращал през годините до различни министри Добрович, водил ли си е личен дневник, който би представлявал истинска съкровищница за всеки изследовател на епохата и дали в дворцовия архив, който Симеон Сакскобургготски предаде на Държана агенция „Архиви“, няма да има запазени документи, свързани с дейността на Страшимир Добрович, смятан от царската фамилия за член на семейството.

Случайно ли е тогава, че именно Добрович и финансовият министър Теодор Теодоров договарят на 2 септември 1912 г. с руския император личен  заем от 3 милиона златни франка, който царят ни не погасява заради болшевишкия преврат от 25 октомври 1917 г., а за благодарност след сключен друг такъв заем  с ниска лихва лично за Фердинанд с небезизвестната банкова група „Дисконто гезелшафт“, за който преговаря с  директора на столичната Кредитна банка Стефан Щанге на 6 юни 1914 г. , се превежда редовно и регулярно валута по сметката на царския Таен кабинет на името на Страшимир Добрович!

Началникът на царския кабинет знае всички тайни на Двореца. Известни са му бисексуалните интереси на владетеля или нелицеприятният факт, че бракът  с Елеонора Ройс Кьостриц не е консумиран. Но мълчи и таи дълбоко в себе си мръсните компромати, които биха представлявали обществена сензация и тогава, и сега.

Той никога не парадира и с още един пикантен факт – Фердинанд е тръгвал за Европа обикновено в неделя и именно Падрето, както са наричали фамилиарно Добрович, е ходел при определени банкери с познати еврейски фамилии, които са му давали на ръка краткосрочен заем, колкото монарха да посрещне насъщните си нужди. Парите веднага са се връщали в началото на работната седмица, но колцина са знаели за тази тайна?

Не е отказвал срещи с общественици, но, когато с тревога му съобщават за насилия на българските войски в долината на река Морава на 19 декември  1915 г., уж с надеждата той да докладва случая на царя, Добрович само се изхилва глуповато и прави знак, че нищо не знае и не разбира.

Смятам, че изживява болезнено краха на националния ни идеал и злощастно завършилите за нас Междусъюзническа и Първа световна война.

При цар Борис той вече не е този незаобиколим фактор, какъвто е бил при баща му, още повече, че обвитият в мистериозна тайнственост кабинет се превръща в обикновена Дворцова канцелария. Това обаче съвсем не означава, че след 1924 г. царят не е ползвал  съветническите му услуги. Тъкмо напротив.

Съвсем резонно, една от последните срещи на Кобурга преди загадъчната му смърт на 28 август 1943 г. е именно с тежко болния от рак на гърлото, стенещ на смъртно легло Добрович, проведена на 16 август с.г. На нея, според легендата, Борис, вече много изморен и изтерзан от връхлитащите го сурови исторически изпитания, посочва с гордост, че отказва на Хитлер да прати български войски на Източния фронт, заявявайки с апломб: „Не им отстъпих в нищо и си развързах ръцете след страхотна борба. 1918 г. няма да се повтори!“.

Дали е споделил и замисъла си с верни свои войски, разположени в Банкя, да направи преврат в София по примера на крал Виктор Емануил и да пренасочи в движение държавния кораб към САЩ и Великобритания, само можем да  гадаем. А и Страшимир Добрович няма как да ни помогне. Но със сигурност не е оставил никаква следа от тази среща, защото месец  по- късно предава Богу дух.

Дълго търсих в родната преса известие за смъртта му. Открих го във вестник „Зора“ , год.25, бр.7271 от 21 септември 1943 г. На стр. 4 има кратко съобщение, което дължим на Павел Груев, наследникът на Добрович, привлечен на работа в Двореца от него през 1916 г.

На фона на световните сътресения, свързани с войната – а тогава приключва битката на Източния фронт, след неуспешната германска офанзива при Курск, започнала на 5 юли, разгарят се сраженията в Сицилия и на Соломоновите острови, продължава траура след смъртта на цар Борис, Италия прави опит да напусне Оста на 25 юли, но на 12 септември Мусолини е спасен от Ото Скорцени и войната на Апенините  продължава, Румъния е бомбардирана – попадаме на малък текст, който гласи: „Гражданската и военна свита на Н.В.Царя с дълбоко прискърбие съобщава,че Страшимир Д. Добрович, бивш дългогодишен началник на кабинета на Н.В.Царя и Канцлер на българските ордени и техен началник и съслуживш, почина днес на 20 септемврий 1943 г. Мир на праха му!“

Необичайно ли е, че той си отива от този свят на 87 години, близо месец след цар Борис III?! И не е ли това още едно ярко доказателство за съдбовната обвързаност на Добрович  с Двореца?!

В категории: Новини , История , Нова история