Една почти неизвестна забележителност в испанския град Валядолид
Автор: Диана Славчева
Валядолид, или както испанците произнасят името му Ваядолид, не е кой знае колко посещаван от туристите град. Иначе е столица на най-голямата по площ испанска автономна област – Кастилия и Леон.
Макар да е с дълголетна и вълнуваща история, в него почти няма сензационни забележителности, които да привличат тук чужденците. Всъщност Валядолид обира трохите от славата на няколко световно известни личности, прекарали известно време от живота си в него, но оставили по-забележими следи на други места по света, където се тълпят туристите.
Като например славният мореплавател Христофор Колумб – Колон, както го назовават испанците, който прекарва във Валядолид последните си дни и тъкмо от този град поема към последното си пътешествие – към оня свят.
Пак тук Сервантес добавя последните щрихи към образа на безсмъртния си Дон Кихот. Именитият писател прекарва три години със семейството си във Валядолид, през което време завършва култовия си роман за легендарния рицар на печалния образ.
Озовалият се в този град пътешественик може да посети двата музея – на Колумб и на Сервантес, както и няколко старинни църкви и манастир с рисунки на Гоя, с което общо взето се изчерпват знаковите обекти, предоставящи възможност за досег с културно-историческото наследство на основания от граф Фернандо Ансурес град.
Но пък тръгвайки си от него, на изпроводяк гостите му може да се разходят из градския парк Кампо гранде, който е на един хвърлей от автогарата. Името му в превод означава Голямо поле. Такова е бил очевидно много отдавна назад във времето, тъй като като градина съществува още от 1787 г., но още от XV век е бил важно градско пространство. Нейсе, да не придиряме чак толкова.
Това, което го отличава от другите подобни паркове по света, са десетките пауни, които свободно щъкат из неговите алеи. Те се мотаят свойски в краката на посетителите в компанията на стотици гълъби. А малкото езеро за разкош декорират двойка бели и чифт черни лебеди, както и множество пъстропери патици.
Каменните островчета в него пък са окичени с... плюшени мечета, маймунки и други детски играчки – малко кичозно, но пък забавно за малчуганиите.
Самотно е само малкото черно петле с яркочервен гребен и снежно бяло петно около очите си, което обикаля самотно около брега и се задоволява с компанията на приседналите по пейките старци и младежи.
Край брега на езерото привлича внимание паметна плоча на някой си Луис Мартин. Оказва се, че той имал лодка, с която до смъртта си през 2011 г. развеждал децата из това забавно водно пространство.
Но най-голямата забележителност в парка е... дядо Ернесто. Всяка сутрин той изминава пеша разстоянието от своя дом до тук, за да храни екзотичните обитатели на този зелен оазис насред големия град. Само да свирне с уста и пауните дотичват при него, а гълъбите кацат по протегнатите му шепи, пълни със зрънца и натрошени фъстъци.
От шубраците изкача и грациозна катеричка, която свойски грабва от дланта му ореховите ядки, които старецът й подава.
Ернесто е на 73 години и вече едно десетилетие неизменно до обяд прекарва времето си в парка. А докато храни пернатите и опашатите в него, какъвто си е отзивчив и непосредствен, влиза в ролята на гид за по-любознателните чужденци, навъртащи се тук, на които разкрива потайните кътчета на Кампо гранде. Като очарователната и мистична пещера, в която преди време имало ресторант.
Някогашният му вход вече трудно се различава от обраслите го пищни лиани – няма начин да се разбере къде е, ако някой не ти го покаже.
Едно друго очарователно място, където Ернесто развежда туристите, е скътано край пищно декориран със скулптури и водоскоци старинен шадраван, заобиколен от чаровни кафенета и малка сцена, на която, стига времето да не е лошо, всяка събота и неделя се вихрят танци...
Сигурно има още интересни неща, които можеше да видим тук. Но трябваше да хващаме автобуса за Мадрид, а оттам – самолета за България. Затова се сбогуваме набързо с дядо Ернесто, убедени, че това, което завинаги ще запомним от престоя си във Валядолид, е почти магическите мигове с добродушния и симпатичен старик, който всеки ден храни гълъбите, пауните и катеричките в пленителния и омагьосващ Кампо гранде.
България не може да се изолира или развива в противовес, противопоставяне на устойчивата култура на Европа. Дотолкова доколкото това се налага, провежда отгоре-надолу, със средствата на силата чрез мас-медиите.... и какво ли не.... тази насилствено провеждана маргинализация в полза на престъпността, мафията, терора на маргинализацията и срещу устойчивата култура, устойчивото развитие ..... Това е фундамента, основата на развитието, перспективи, интеграция, участие... Или си част от този обмен - или не си, когато играеш срещу това. сам се маргинализираш...
