В българската делегация е и заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика и лидер на НФСБ Валери Симеонов
Автор: Десант
„Договорихме се с кмета на Одеса и президента Порошенко да направим българско училище в Одеса и украински културен център в София“. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов в словото си по повод 160-годишнината от гимназията „Г. С. Раковски“ в Болград.
Той присъства на тържеството заедно с президента на Украйна Петро Порошенко, както и с вицепрезидента Илияна Йотова, заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика и лидер на НФСБ Валери Симеонов и министъра на образованието и науката Красимир Вълчев.
Пред участниците в тържествата, премиерът Борисов обяви още, че е взето решение 30 деца от Болградската гимназия да посетят София, а 5-има преподаватели от училището да преминат допълнителна квалификация в България. Тези дейности ще бъдат финансирани със средства от бюджета на българското министерство на образованието.
Българският министър-председател Борисов припомни, че с решение на Министерския съвет от юни тази година е отпусната безвъзмездна финансова помощ в размер на 150 000 лв. за материално-техническо обезпечаване на учебния процес в гимназията в Болград.
Премиерът Бойко Борисов заяви, че с украинския президент са обсъдили и перспективи за реализирането на конкретни инфраструктурни проекти. „Тези пътища ще направят тази свързаност, която е необходима и за бизнеса, стокооборота между двете страни се увеличава непрекъснато“, подчерта българският премиер.
В словото си по повод юбилея на гимназията в Болград, президентът Порошенко изрази благодарност към премиера Бойко Борисов за ползотворните разговори днес и постигнатите договорености по съвместни проекти.
Makedonija, vise od imena
https://www.youtube.com/watch?time_continue=1&v=US9VklMU6OI
http://www.rts.rs/page/tv/sr/story/2203/rts-hd/3260350/makedonija-vise-od-imena.html
Ђурић: Срби у Македонији као спона између две државе
http://www.rts.rs/page/stories/ci/story/1/politika/3018254/djuric-srbi-u-makedoniji-kao-spona-izmedju-dve-drzave.html
"Директор Канцеларије за КиМ Марко Ђурић био је у делегацији Србије коју је примио председник Македоније Ђорђе Иванов поводом Савиндана. Ђурић је рекао за РТС да је тема разговора био положај Срба у Македонији.
"Морам да кажем да је дивно бити Србин у Скопљу данас. Разговарали смо о томе како да Србима буде добро и комотно сваки други дан, уз захвалност за све што је до сада учињено", рекао је Ђурић.
Истакао је да је потребно очувати Србе као спону између Србије и Македоније јер делимо заједничке изазове и проблеме.
Како је навео Ђурић, као што нам је прошлост умногоме заједничка, тако смо и у будућности упућени једни на друге.
Марко Ђурић је рекао да је кључна ствар да се сачува идентитет Срба, језик и вера и да се води рачуна кроз политички амбијент који се ствара, да се то и омогући.
"Данашњи разговори били су важан корак у том правцу", навео је Ђурић."
Сръбските претенции към БЮРМ продължават:
Град "Скоплье": град цара Душана и Бранислава Нушича!!!
Това са официални претенции понеже идват от директора на канцеларията за Косово (!!!) (не знам "що" имат общо Косово с БЮРМ), официално лице на Сърбия (няма значение че самото Косово вече не е сръбска територия) и са излъчени от държавната сръбска телевизия.
Време е България да следи примера на Словения (при казуса с Хърватия) и да си вземе Западните Покрайнини от Сърбия защото очевидно е че тази страна ще продължи да направи всичко възможно БЮРМ да не се върне към своята българщина. България има право на вето към членството на Сърбия (и БЮРМ: Струмишко) в ЕС.
Македонија: име, историја, НАТО
https://www.youtube.com/watch?time_continue=1&v=S1oLqJvW6Zw
http://www.rts.rs/page/tv/ci/story/17/rts-1/3055142/makedonija-ime-istorija-nato.html
Гледайте от 6:38, сръбския водещ казва или, по-точно, признава че във ВМРО имаше "яких про-бугарских елемената"
1. предложение: българското правителство да публикува и разпространи най-мащабно (в няколко стотин хиляди екземпляра) из Македония факсимилните издания на оригиналите на книгите Български народни песни на братя Миладинови и Народне песме македонских бугара на Стефан Веркович, на цени които не включват никакъв корист, тоест цените само да покрият разходите с печатването на книгите и нищо повече, и в съвременния (нефаксимилен, нарочно написан понастоящем) предговор на тези факсимилни издания (тоест пред първата страница на оригиналната книга) да бъдат обозначени страниците където се открият думите: бугарин, бугарка, бугарски и т.н., тоест къде точно местните жители на Македония заявяват че са българи, а не "етнически македонци", сърби и т.н. Те използваха думата "македонци" с регионално значение, подобно на "тракийци" и "мизийци". Това би било изключително убеждаваща пропаганда за връщането на "етническите македонци" към българските си корени.
И според стихотворенията събирани от сърбина Веркович и според онези събирани от "етническите македонци" братя Миладинови, "македонците" сами са се определили като българи поне до 1850-те и 1860-те години:
liternet.bg/folklor/sbornici/verkovich/261.htm
- Море, не ти се додеяло
от болно лежане, от лекови пиене?
Мени ми се додеяло
от лекови куповане, от пари даване,
пари даване, коньо вихане,
от патища ходене.
Яна му вели, вели, говори:
- Бре варай, варай, църн арапин!
Бре ял не сам болна, болна от Бога,
бре ли сам болна, болна от тебе.
Дек се е чуло, чуло, видело
на бела лоза - църно грозде,
на църна лоза - бело грозде,
та и БУЛГАРКА арапин да люби?
Горно Броди, Серско; аргатска.
liternet.bg/folklor/sbornici/verkovich/266.htm
Гино море, Гино БУЛГАР кази!
Потурчи се да те земам,
да ти кладем турско име,
мени Алия, тебе Айшея.
Да ти кроем турски руби
на тоята рамна снага,
как си рамна, ти прилега.
Да ти купам тунус феса
на тоята руса коса,
как си руса, ти прилега.
Да ти купа мест папуци
на тоите беле ноге,
как са бели, ти прилега.
Горно Броди, Серско; аргатска.
liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/415.htm
Любика платно белеше
покрай белего Вардара,
ми помина'е винари,
винари вино носе'е;
Любика лепо говорит:
- Винари, лепи вардари!
Не прашете ми платното,
оти йе платно даровно.
- Любико, бела БУГАРКО!
Аль сакаш вино, ракиа?
- Винари, лепи вардари!
Яс нейкюм вино, ракиа,
тук сакам бело винарче,
що одит напрет прет коньи
со цървениот джамадан.
Струга.
liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/504.htm
Три девойки бугарки;
едната ми везеше,
втората ми предеше,
трекя майка караше:
- Къде си била шетала?
- Майко ле, не карай ме,
да кажем ке су' била;
я сум била на Дунав,
на Дунав на кулата;
во кулата имаше,
имаше три дулбери,
како еден, така други.
Еденот що имаше
на главата фино фефче;
вториот ми носеше
мор долама, сърма елек.
Дай ме, майко, за него!
Струга.
liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/474.htm
Мошне ми се мили бугарските моми,
везден ми жниает на жесконо сънце,
от утро до вечер на нодзе ми стоат;
полодзи кревает, снопо'и ми вързват,
ставици ми пра'ет, како славей пеат,
како ласто'ици тънко зборувает.
Айде пак на вечер дома се вращает,
како еребици ситно ми бързает,
бели ми се бели, како бела книга,
с цървени образи, охритско яболко.
Струга.
liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/356.htm
- Велико дульбер бугарко,
Велико, една на мама!
Да знаиш, мило, да знаиш,
како йе жалбь за младост,
на порта би ме чекала,
от коня би ме сметнала,
за ръка би ме фанала,
в одагя би ме однесла,
постеля би ми послала.
Кажи, Велико, кажи ми,
кой ти я даде личбата?
Даль си от бога паднала?
Даль си от земя никнала?
- Що прашаш, лудо, що прашаш,
кой ми я даде личбата?
Не сум от бога паднала,
ни па от земя никнала,
тук съм от майка родено.
(Струга)
2. предложение: да се направят телевизионни дебати които да бъдат излъчени същевременно по държавните телевизии на България и БЮРМ в най-гледаното време (прайм-тайм) между български историци (препоръчително академици) и "македонски" "академици" по "история" които да бъдат предварително рекламирани дълго време и интензивно (често да вървят рекламите на тези дискусионни предавания по и двете национални телевизии), за да ги гледат колко се може повече (още) неосзнати българи от БЮРМ и да се убедят че няма такова нещо "етнически македонци" а само българи.
3
Приятел на България
06.10.2018 05:16:42
0
0
1. предложение: българското правителство да публикува и разпространи най-мащабно (в няколко стотин хиляди екземпляра) из Македония факсимилните издания на оригиналите на книгите Български народни песни на братя Миладинови и Народне песме македонских бугара на Стефан Веркович, на цени които не включват никакъв корист, тоест цените само да покрият разходите с печатването на книгите и нищо повече, и в съвременния (нефаксимилен, нарочно написан понастоящем) предговор на тези факсимилни издания (тоест пред първата страница на оригиналната книга) да бъдат обозначени страниците където се открият думите: бугарин, бугарка, бугарски и т.н., тоест къде точно местните жители на Македония заявяват че са българи, а не "етнически македонци", сърби и т.н. Те използваха думата "македонци" с регионално значение, подобно на "тракийци" и "мизийци". Това би било изключително убеждаваща пропаганда за връщането на "етническите македонци" към българските си корени.
И според стихотворенията събирани от сърбина Веркович и според онези събирани от "етническите македонци" братя Миладинови, "македонците" сами са се определили като българи поне до 1850-те и 1860-те години:
liternet.bg/folklor/sbornici/verkovich/261.htm
- Море, не ти се додеяло
от болно лежане, от лекови пиене?
Мени ми се додеяло
от лекови куповане, от пари даване,
пари даване, коньо вихане,
от патища ходене.
Яна му вели, вели, говори:
- Бре варай, варай, църн арапин!
Бре ял не сам болна, болна от Бога,
бре ли сам болна, болна от тебе.
Дек се е чуло, чуло, видело
на бела лоза - църно грозде,
на църна лоза - бело грозде,
та и БУЛГАРКА арапин да люби?
Горно Броди, Серско; аргатска.
liternet.bg/folklor/sbornici/verkovich/266.htm
Гино море, Гино БУЛГАР кази!
Потурчи се да те земам,
да ти кладем турско име,
мени Алия, тебе Айшея.
Да ти кроем турски руби
на тоята рамна снага,
как си рамна, ти прилега.
Да ти купам тунус феса
на тоята руса коса,
как си руса, ти прилега.
Да ти купа мест папуци
на тоите беле ноге,
как са бели, ти прилега.
Горно Броди, Серско; аргатска.
liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/415.htm
Любика платно белеше
покрай белего Вардара,
ми помина'е винари,
винари вино носе'е;
Любика лепо говорит:
- Винари, лепи вардари!
Не прашете ми платното,
оти йе платно даровно.
- Любико, бела БУГАРКО!
Аль сакаш вино, ракиа?
- Винари, лепи вардари!
Яс нейкюм вино, ракиа,
тук сакам бело винарче,
що одит напрет прет коньи
со цървениот джамадан.
Струга.
liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/504.htm
Три девойки бугарки;
едната ми везеше,
втората ми предеше,
трекя майка караше:
- Къде си била шетала?
- Майко ле, не карай ме,
да кажем ке су' била;
я сум била на Дунав,
на Дунав на кулата;
во кулата имаше,
имаше три дулбери,
како еден, така други.
Еденот що имаше
на главата фино фефче;
вториот ми носеше
мор долама, сърма елек.
Дай ме, майко, за него!
Струга.
liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/474.htm
Мошне ми се мили бугарските моми,
везден ми жниает на жесконо сънце,
от утро до вечер на нодзе ми стоат;
полодзи кревает, снопо'и ми вързват,
ставици ми пра'ет, како славей пеат,
како ласто'ици тънко зборувает.
Айде пак на вечер дома се вращает,
како еребици ситно ми бързает,
бели ми се бели, како бела книга,
с цървени образи, охритско яболко.
Струга.
liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/356.htm
- Велико дульбер бугарко,
Велико, една на мама!
Да знаиш, мило, да знаиш,
како йе жалбь за младост,
на порта би ме чекала,
от коня би ме сметнала,
за ръка би ме фанала,
в одагя би ме однесла,
постеля би ми послала.
Кажи, Велико, кажи ми,
кой ти я даде личбата?
Даль си от бога паднала?
Даль си от земя никнала?
- Що прашаш, лудо, що прашаш,
кой ми я даде личбата?
Не сум от бога паднала,
ни па от земя никнала,
тук съм от майка родено.
(Струга)
2. предложение: да се направят телевизионни дебати които да бъдат излъчени същевременно по държавните телевизии на България и БЮРМ в най-гледаното време (прайм-тайм) между български историци (препоръчително академици) и "македонски" "академици" по "история" които да бъдат предварително рекламирани дълго време и интензивно (често да вървят рекламите на тези дискусионни предавания по и двете национални телевизии), за да ги гледат колко се може повече (още) неосзнати българи от БЮРМ и да се убедят че няма такова нещо "етнически македонци" а само българи.
2
Приятел на България
06.10.2018 05:16:10
0
0
Мнения: 215
2 предложения за българската "пропаганда" в БЮРМ
#3447601 - 06.10.2018 07:21
1. предложение: българското правителство да публикува и разпространи най-мащабно (в няколко стотин хиляди екземпляра) из Македония факсимилните издания на оригиналите на книгите Български народни песни на братя Миладинови и Народне песме македонских бугара на Стефан Веркович, на цени които не включват никакъв корист, тоест цените само да покрият разходите с печатването на книгите и нищо повече, и в съвременния (нефаксимилен, нарочно написан понастоящем) предговор на тези факсимилни издания (тоест пред първата страница на оригиналната книга) да бъдат обозначени страниците където се открият думите: бугарин, бугарка, бугарски и т.н., тоест къде точно местните жители на Македония заявяват че са българи, а не "етнически македонци", сърби и т.н. Те използваха думата "македонци" с регионално значение, подобно на "тракийци" и "мизийци". Това би било изключително убеждаваща пропаганда за връщането на "етническите македонци" към българските си корени.
И според стихотворенията събирани от сърбина Веркович и според онези събирани от "етническите македонци" братя Миладинови, "македонците" сами са се определили като българи поне до 1850-те и 1860-те години:
liternet.bg/folklor/sbornici/verkovich/261.htm
- Море, не ти се додеяло
от болно лежане, от лекови пиене?
Мени ми се додеяло
от лекови куповане, от пари даване,
пари даване, коньо вихане,
от патища ходене.
Яна му вели, вели, говори:
- Бре варай, варай, църн арапин!
Бре ял не сам болна, болна от Бога,
бре ли сам болна, болна от тебе.
Дек се е чуло, чуло, видело
на бела лоза - църно грозде,
на църна лоза - бело грозде,
та и БУЛГАРКА арапин да люби?
Горно Броди, Серско; аргатска.
liternet.bg/folklor/sbornici/verkovich/266.htm
Гино море, Гино БУЛГАР кази!
Потурчи се да те земам,
да ти кладем турско име,
мени Алия, тебе Айшея.
Да ти кроем турски руби
на тоята рамна снага,
как си рамна, ти прилега.
Да ти купам тунус феса
на тоята руса коса,
как си руса, ти прилега.
Да ти купа мест папуци
на тоите беле ноге,
как са бели, ти прилега.
Горно Броди, Серско; аргатска.
liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/415.htm
Любика платно белеше
покрай белего Вардара,
ми помина'е винари,
винари вино носе'е;
Любика лепо говорит:
- Винари, лепи вардари!
Не прашете ми платното,
оти йе платно даровно.
- Любико, бела БУГАРКО!
Аль сакаш вино, ракиа?
- Винари, лепи вардари!
Яс нейкюм вино, ракиа,
тук сакам бело винарче,
що одит напрет прет коньи
со цървениот джамадан.
Струга.
liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/504.htm
Три девойки бугарки;
едната ми везеше,
втората ми предеше,
трекя майка караше:
- Къде си била шетала?
- Майко ле, не карай ме,
да кажем ке су' била;
я сум била на Дунав,
на Дунав на кулата;
во кулата имаше,
имаше три дулбери,
како еден, така други.
Еденот що имаше
на главата фино фефче;
вториот ми носеше
мор долама, сърма елек.
Дай ме, майко, за него!
Струга.
liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/474.htm
Мошне ми се мили бугарските моми,
везден ми жниает на жесконо сънце,
от утро до вечер на нодзе ми стоат;
полодзи кревает, снопо'и ми вързват,
ставици ми пра'ет, како славей пеат,
како ласто'ици тънко зборувает.
Айде пак на вечер дома се вращает,
како еребици ситно ми бързает,
бели ми се бели, како бела книга,
с цървени образи, охритско яболко.
Струга.
liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/356.htm
- Велико дульбер бугарко,
Велико, една на мама!
Да знаиш, мило, да знаиш,
како йе жалбь за младост,
на порта би ме чекала,
от коня би ме сметнала,
за ръка би ме фанала,
в одагя би ме однесла,
постеля би ми послала.
Кажи, Велико, кажи ми,
кой ти я даде личбата?
Даль си от бога паднала?
Даль си от земя никнала?
- Що прашаш, лудо, що прашаш,
кой ми я даде личбата?
Не сум от бога паднала,
ни па от земя никнала,
тук съм от майка родено.
(Струга)
2. предложение: да се направят телевизионни дебати които да бъдат излъчени същевременно по държавните телевизии на България и БЮРМ в най-гледаното време (прайм-тайм) между български историци (препоръчително академици) и "македонски" "академици" по "история" които да бъдат предварително рекламирани дълго време и интензивно (често да вървят рекламите на тези дискусионни предавания по и двете национални телевизии), за да ги гледат колко се може повече (още) неосзнати българи от БЮРМ и да се убедят че няма такова нещо "етнически македонци" а само българи.
1
Приятел на България
06.10.2018 03:51:10
0
0
Имам предложение за вас: българското правителство да публикува и разпространи най-мащабно (в няколко стотин хиляди екземпляра) из Македония факсимилните издания на оригиналите на книгите Български народни песни на братя Миладинови и Народне песме македонских бугара на Стефан Веркович а осъзнатите българи (от БККС например) в Македония да покажат на неосъзнатите къде (на кои страници) се намират стихотворения където присъства името/думата бугарин/бугарка, булгарин/булгарка, блгарин/блгарка, тоест стихотворения в които македонските българи се самоопределят и се самообявяват за българи. Това би било изключително добра и убеждаваща пропаганда за това че македонците са българи.
И според стихотворенията събирани от сърбина (или посърбен хърватин) Веркович и според онези събирани от "етническите македонци" братя Миладинови македонците сами са се определили като българи поне до втората полониа на 20. век:
liternet.bg/folklor/sbornici/verkovich/261.htm
- Море, не ти се додеяло
от болно лежане, от лекови пиене?
Мени ми се додеяло
от лекови куповане, от пари даване,
пари даване, коньо вихане,
от патища ходене.
Яна му вели, вели, говори:
- Бре варай, варай, църн арапин!
Бре ял не сам болна, болна от Бога,
бре ли сам болна, болна от тебе.
Дек се е чуло, чуло, видело
на бела лоза - църно грозде,
на църна лоза - бело грозде,
та и БУЛГАРКА арапин да люби?
Горно Броди, Серско; аргатска.
liternet.bg/folklor/sbornici/verkovich/266.htm
Гино море, Гино БУЛГАР кази!
Потурчи се да те земам,
да ти кладем турско име,
мени Алия, тебе Айшея.
Да ти кроем турски руби
на тоята рамна снага,
как си рамна, ти прилега.
Да ти купам тунус феса
на тоята руса коса,
как си руса, ти прилега.
Да ти купа мест папуци
на тоите беле ноге,
как са бели, ти прилега.
Горно Броди, Серско; аргатска.
liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/415.htm
Любика платно белеше
покрай белего Вардара,
ми помина'е винари,
винари вино носе'е;
Любика лепо говорит:
- Винари, лепи вардари!
Не прашете ми платното,
оти йе платно даровно.
- Любико, бела БУГАРКО!
Аль сакаш вино, ракиа?
- Винари, лепи вардари!
Яс нейкюм вино, ракиа,
тук сакам бело винарче,
що одит напрет прет коньи
со цървениот джамадан.
Струга.
liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/504.htm
Три девойки бугарки;
едната ми везеше,
втората ми предеше,
трекя майка караше:
- Къде си била шетала?
- Майко ле, не карай ме,
да кажем ке су' била;
я сум била на Дунав,
на Дунав на кулата;
во кулата имаше,
имаше три дулбери,
како еден, така други.
Еденот що имаше
на главата фино фефче;
вториот ми носеше
мор долама, сърма елек.
Дай ме, майко, за него!
Струга.
liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/474.htm
Мошне ми се мили бугарските моми,
везден ми жниает на жесконо сънце,
от утро до вечер на нодзе ми стоат;
полодзи кревает, снопо'и ми вързват,
ставици ми пра'ет, како славей пеат,
како ласто'ици тънко зборувает.
Айде пак на вечер дома се вращает,
како еребици ситно ми бързает,
бели ми се бели, како бела книга,
с цървени образи, охритско яболко.
Струга.
liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/356.htm
- Велико дульбер бугарко,
Велико, една на мама!
Да знаиш, мило, да знаиш,
како йе жалбь за младост,
на порта би ме чекала,
от коня би ме сметнала,
за ръка би ме фанала,
в одагя би ме однесла,
постеля би ми послала.
Кажи, Велико, кажи ми,
кой ти я даде личбата?
Даль си от бога паднала?
Даль си от земя никнала?
- Що прашаш, лудо, що прашаш,
кой ми я даде личбата?
Не сум от бога паднала,
ни па от земя никнала,
тук съм от майка родено.
(Струга)
