Народната традиция е запазила два езически ритуала, наречени на животни, но всъщност свързани с преходния период от есен към зима, от усилен труд към почивка, които се практикуват през октомври. Това са Кокошинден и Мишкиден.
Кокошкинден (Кокоша църква), който е след Петковден, вероятно е свързан с древни земеделски култове – от една страна, да се благодари за реколтата и плодородието, да се почетат предците и божествата, от които зависи земната благодат, и от друга, да се омилостивят злите сили.
Ритуалът се изпълнява само от омъжени жени, които се събират през втората половина на деня на свещено място около селището. Всяка носи черна кокошка, колят се и се вари общ курбан, пекат се питки, намазани с мед. Докато се приготвя ястието, жените играят хоро в кръг и пеят обредни песни.
Мишкинден пък е за омилостивяване на зловредните създания, които пакостят и на полето, и в дома. Хамбарите и зимниците са напълнени и затова стопаните са отделили специален ден срещу тази напаст. Ритуално се почистват домът, килерът и хамбарът. Най-възрастната жена в къщата замазва навсякъде откъдето могат да се промъкнат „поганците” - около огнището, ъглите на стаите и праговете на вратата, хамбара и зимника. На места в България се палят снопове тръни и се въртят с думите: „Бягайте, мишки, защото ви гонят свети Димитър и свети Нестор с огън и тръни!“.
Съблюдават се строго ред забрани - не се отварят раклите с дрехи и сандъците с брашно, не се рони царевица и не се загребва от житото в хамбара, не се дава назаем, не се ползват остри инструменти, жените не говорят за мишки. Поредицата от обреди цели предпазване на общността от бедност и недоимък, причинени от нашествията на гризачите.
Ако през годината се навъдят много мишки, във времето от Димитровден до Архангеловден старите българите изпълняват обичая „Мишкина сватба“. За целта две жени (с еднакви имена) хващат една женска и една мъжка мишка. Поставят ги в кратунка или кошница. Връзват ги с връвчица и ги „стъкмяват като младоженци“.
Цялото село се събира „да ожени мишките“. Едни са кумове, други девери, а трети сватове. Всички, придружени от музиканти, се отправят към някоя висока могила, към река или в дън гората.
Когато кошницата с двете мишки се остави на могилата или в гората, се пожелава „мишките да се оженят в друго село и да не се връщат повече“. Ако се тръгне към реката, мишките се давят в нея, след като „попът ги е венчал“.
След тези ритуали се организира обща празнична трапеза, пеят се песни, играят се хора, като при истинска сватба. Чрез този обред „погребение-сватба“ се цели да се предотврати опасността от гризачите.
В този ден жените не трябва да използват остри предмети и сечива. Не режат с нож и ножици, не секат дърва, не плетат с куки, не шият с игли, "за да не косят мишките посевите с острите си зъби".
