Народът приема Петковден за повратен, а светицата - за пазителка на семейството и плодородието и закрилница на децата
Автор: Десант
Зимният Петковден, който отбелязваме на 14 октомври, е празник в чест на св. Петка (Параскева). Според народните вярвания тя е пазителка на семейството и плодородието, а също и закрилница на децата.
Това е един от най-големите народни празници, който отбелязва края на топлото време и настъпването на зимата. С него са свързани и редица поверия, вярвания и забрани.
Ако на Петковден времето е слънчево, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място – зимата ще е люта и снежна. Ако пък времето е студено, зимата ще е мека.
Тъй като се счита, че дните от Петковден до Димитровден са „мръсни“ и „нечисти“, през това време са забранени веселбите, правят се магии и заклинания, гадае се каква ще е годината, като на всеки ден съответства по един месец в от нея.
Народът приема Петковден за повратен, и затова на някои места на този ден се спазва обичаят „полазване“ („полезване“). Според него, какъвто човек ти влезе първи в къщата, такива ще са късметът и здравето през цялата година.
От Петковден до Димитровден, докато трае заплождането на домашния добитък, жените не бива да подхващат никаква работа – не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав и пъргав добитък. Те не бива да работят с вълна, а ножиците завързват с червен конец – „за да не се отваря устата на вълка“. Също така не бива да плетат, за да не се преплетат агнешките чревца, не бива и да кроят и шият дрехи за мъжете си, за да не нападат вълци стадата.
Вярвало се също, че ако мъж облече дреха, кроена или шита през тези дни, ще се разболее,а след неговата смърт душата му ще вампиряса или ще се превърне във върколак.
Смятало се, че жените, които не спазват повелята, ще бъдат посетени от света Петка, преобразена като старица или змия, за да бъдат наказани със смърт.
