Едно време екзотичното растение можело да се види в почти всеки парк в България
Автор: Диана Славчева
И малките деца знаят, че бананите растат в топлите страни. Сигурно мнозина ще се обзаложат, че по нашите ширини екзотичното растение не вирее. И принципно ще са прави. Но, както казват англичаните, всяко правило си има изключения. А при изключенията няма правила, допълва добрата стара сентенция американският психиатър Ерик Берн.
Та и с бананите тъй. Уж не се въдят у нас, а пък едно време била обичайна гледка огромни бананови палми да поклащат внушителните си листа в парковете на почти всички по-големи български градове. Няма лъжа, няма измама. Неми свидетелства за тази необичайна ландшафтна украса са запазените стари снимки, на които откриваме банановите дръвчета насред нашенски площади и градски градини.
Съвземащата се от многовековното тежко турско робство новоосвободена българска държава се захваща да гради бъдещето си и да благоустройства населените си места. Като добра стопанка тя гледа не само да оправи къщите, но и да подреди градините си.
За озеленяването на градските площади и паркове се канят европейски специалисти, които не жалят сили и вдъхновение да превърнат страната ни в райска градина. И покрай останалите растителни видове, засаждат у нас и банани.
Разбира се, те избират възможно най-студоустойчивия сорт на това растение – Musa basjoo. Подобно на останалите банани, и неговите листа не издържат на студ и загиват при температури под -2°С, а стъблата се повреждат при -7 до -8°С. Подземното му коренище, наричано ризома, обаче презимува успешно под земята, като по данни на специалистите, с елементарна защита оцелява дори при температури на въздуха от -25°С. И дори след пълно измръзване през зимата, напролет палмата се развива и само за едно лято достига между 3 и 5 метра. После цикълът се повтаря...
Тук е мястото да уточним, че все пак това в действителност не е палма, а... трева, макар и огромна по размер. Така казват ботаниците и следва да им вярваме, но това не пречи ние да продължим да им викаме палми.
Най-старият „бананов“ кадър е 1901 г. и е от пловдивската Цар-Симеонова градина, сътворена година след закриването на първото българско изложение през 1892 г. Неин създател е швейцарският градинар Люсиен Шевалас, който е бил градинар на френския крал Наполеон III, а през 70 години на XIX в. се грижи за градините в сараите на султан Абдул Азиз в Цариград.
Той идва в Пловдив по молба на княз Богориди, за да помогне за изграждането на малък парк при двореца на генерал-губернатора, добил популярност като Княжевската градина. Там започнали да пускат външни лица през 1884 г. – само един път в седмицата и само за четири часа. През 1918 г. тази градината била предадена на земеделското министерство, което набързо я бастисало и превърнало алеите й в разсадник за овошки, а ценните и редките видове, засадени там, били безжалостно изскубани.
И в двете пловдивски градини, сътворени от него, швейцарецът намерил място и за банани.
На 11 август 1908 г. в Русе тържествено се освещава Паметникът на свободата. На фотографията, запечатала за идните поколения този вълнуващ миг, също съзираме да надзъртат листата на един банан.
И в друг дунавски град виждаме на стара снимка това растение – в градския парк на Видин, за чието оформяне усилия полага австрийският възпитаник Александър Хаджиангелов, по-известен на видинчани като Сашо градинаря.
Пренасяме се в Ямбол. Архивите разкриват, че през 1926 г. там се изграждат оранжерия и разсадник. В градския парк край Тунджа покрай розите и цветните композиции по това време растат и бананови дървета. И когато настъпвала есента, те се прибирали в отопляваните парници, за да презимуват и оцелеят до пролетта, когато отново заемали местата си край алеите.
През 1932 г. обновяват сериозно градската градина в Шумен. И ето че на централно място и там израства банан.
На снимка от същата година, но от Плевен, банани се виждат засадени пред Оркестрината в тамошната градска градина.
След едно десетилетие, през 1942 г. правят разширение на градската градина в Хасково. Покрай прословутата алея с тополи – онази, която „Щурците“ възпяха в своя неувяхващ хит „Среща“, през лятото се изнасяло бананово дърво. Ако знаеше за това, вместо „Край реката редят се, редят се тополите...“ Кирил Маричков можеше друго да запее. Но нейсе.
Ретро снимка документира бананова палма в Бургас през 1947 г. Хайде, да речем, че това е топъл град и не е чак пък толкова необичайно присъствието й тук. Впрочем и днес в морския град може за се зърнат силуети на екзотичното растение, но не в парковете, а в частни дворове.
Бананови палми са украсявали едно време и Морската градина във Варна.
С жив банан в миналото се е кичила и столицата. Снимката, която го е документирала, трябва да е правена някъде след 1949 г., тъй като палмата се вее срещу бившия царски дворец, досами мавзолея, а той е построен в тази година. И докато, както разсъждавахме, край морето не е проблем да се въди това растение, наличието му в София, при това доста избуяло, удивява озеленителите.
Докога бананите са придавали екзотично очарование на родните паркови и градини, историята мълчи. Ландшафтният инженер в русенската община Росица Върбанова си спомня: „Когато постъпих на работа в ,,Паркстрой" през 1988 г., предприятието разполагаше с 80 палми в огромни чибури ги наричахме, които зимуваха в специална оранжерийна конституция – по-висока и обширна. През лятото тези палми се разполагаха на представителни места в града“.
Тя предполага, че повечето от случаите на снимките се е процедирало именно по този начин. Но в градове с по-мек климат, като Варна, Бургас и Пловдив, може и да са били засадени направо в земята.
От нейните думи става ясно, че поне до ранните години на демократичните промени у нас бананите са намирали почва на наша земя.
В днешно време в парковете ни повече средства се хвърлят за изграждането на велоалеи, детски и спортни площадки и всякакви други съоръжения и някак си разнообразяването и обогатяването на растителността с атрактивни насаждения остават на заден план. За озеленяването се разчита на старите трайни дървесни видове и цветни петна със сезонни китки.
А и напоследък, по думите на хората от бранша, повечето дейности по озеленяване и поддръжка попадат в ръцете на хора, които нито разбират, нито имат желание да сътворят нещо красиво! Така вече няма кой да си играе да се грижи за банани, да ги вади, да ги прибира и да извършва всякакви други салтанати с тях.
Дали обаче така тези градски пространства не губят част от прелестта си?! Или просто всичко е въпрос на мода и на вечния кръговрат на времената и нравите...
