Подобен паметник няма намерен никъде другаде в Османската империя, което го прави уникален
Автор: Десант
Може ли един мъж да се оплаче от лошата си жена на надгробната си плоча? И да я обвини, че едва ли не го е убила? Оказва се, че може, стига да е турчин от Пловдив и да е предал Богу дух някъде през XVIII век. За това разказва в книгата си „Епиграфически паметници от Османските некрополни надгробни надписи” младият историк Румен Иванов, който е разчел 52 надгробни плочи от Пловдив, съобщава marica.bg.
Камъкът за отвъдното на споменатия покойник се намира в двора на Имарет джамия. В горната част на плочата има заупокойна молитва, а надписът под нея гласи: „Тук лежи Мехмед ефенди, който почина от злобната ръка на жена си”.
Дали става дума за доказано убийство? „Няма как да се каже. Това, което е сигурно, е, че подобен надпис няма никъде другаде в Османската империя, което го прави уникален и за света”, казва младият историк.
Тези надгробни паметници са с арабски букви, но езикът на тях е среднотурски или османски. От тях се вижда какви хора са погребвани. „Представени са всички професии - писари, занаятчии, хора с военни и религиозни постове. Това си личи по шапките на всеки паметник”, обясни Иванов.
„Шапките” са на горната част на османските надгробни плочи. На тях са изобразявани различните видове чалми. Те показват какъв човек лежи под камъка. „Наричат се „калук”, разказва историкът пред пловдивската медия.
По думите му, еничарският е висок цилиндричен, много специфичен е и писарският. В Историческия музей под тепетата може да се види и камък с шапка, която показва, че принадлежи на жена”
