Че както сме тръгнали да подражаваме на останалия свят...
Автор: Дина Харизанова
В навечерието на Хелоин закипяха страстите да се празнува или не езическият келтски празник, по който е луднал целият западен свят.
Оказва се, че и у нас има доста привърженици на сатанинската еуфория. А тези, които се опитватда защитят родните традиции и изповядват мнението, че бесовският маскарад няма място у нас, биват посрещани с дюдюкания, укори и аргументи от рода: "Е, какво толкова -знаете ли децата как се радват"!
Защитниците на Хелоуин не виждат нищо лошо в това да празнуваме чужд празник. И в този ред на мисли се чудя, защо по същата логика не празнуваме и традиционния за Свазиленд Танц на тръстиките.
В тази африканска държава в продължение на часове с движение на раменете напред и назад без поклащане на бюста гологърди девойки кършат снаги по монокини пред крал Мсвати III, който избира една от тях, за да попълни харема си.
В ритуала намира място и вездесъщият хелоуински символ - тиквата. Когато монархът благоволи, той излиза сред поданиците си с омазано в черно лице и шапка от трева, покрита с черни пера, досущ хелоуински вампир. След което започва да танцува в средата на кръга от воини, като яде тиква и замерва бойците с остатъците.
Че не е ли забавно?! Даже може да побългарим обичая и тъй като нямаме крал, народът може да замерва с парчета печена тиква управниците ни. Сигурна съм, че мнозина ще се накефят, дори да не им дадат пари за това.
В почти всеки американски щат и в някои части на Канада пък се провеждат фестивали на тиквата. Ми да ги вземем и ние на въоръжение, та да ни мине тиквения мерак, щом толкова не можем без да подражаваме на другите.
Още през далечната 1871 г. възрожденецът Добри Войников проумява: "У младите народи почти сичко върви по-скоро по подражание, отколкото по систематично изследувание. Много пътя най-добрите, най-нравствените начала са заети наопаки, разбрани накриво. От това и вместо морал или благонравие в тях са вгнездява деморализация, разврат; вместо искреност, братска любов и привязаност - гърдост, презрение и ненавист; вместо задружност и съгласие - раздор и разединение; следователно вместо развитие - затъпление и заблуждение. А заблуждението спира напредъка на душевното развитие и образование".
Дали ще има кой да го чуе днес, след близо 150 години?!
