Около 1,8 милиона души в България попадат ежедневно на лъжливи новини, обяви вицепрезидентът Илияна Йотова, която бе сред участниците на форума, организиран от Атлантическия клуб и дигиталната национална коалиция
Автор: Десант
Докато истината си обуе ботушите, лъжата вече е обиколила света. Тази стара истина бе потвърдена на днешната международна конференция, посветена на фалшивите новини.
Около 1,8 милиона души в България попадат ежедневно на лъжливи новини, сочат данните от изследване, направено през тази година. Това обяви вицепрезидентът Илияна Йотова, която бе сред участниците на форума, организиран от Атлантическия клуб и дигиталната национална коалиция.
"Ще бъде интересно да проследим колко от изказванията и публикациите по време на предстоящата например предизборна кампания за европейските избори, ще бъдат причислени към дезинформацията. Евроизборите ще бъдат и първият сериозен тест затова, как се изпълняват мерките за борба с фалшивите новини. Предизборната кампания ще бъде коренно променена и различна от това, което сме виждали досега - и като послания, и като дезинформация, и като инструментариум и механизми", коментира Йотова.
Тя представи и още данни за размерите на явлението.
"Най бързо се разпространяват фалшивите новини. За истинските новини е нужно средно шест пъти повече време да достигнат до 1 500 човека, отколкото на фалшивите, и това са данни на анализатори. 80 % от европейците са попадали на невярна или подвеждаща информация."
Министърът на българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова посочи, че 18 държави в света, сред които и България са имали изкривени изборни резултати, заради проблема с фалшивите новини:
"Помним изборите през 2013 година и така наречената "Костинбродска афера" категорично изкриви изборният резултат и наистина подведе избирателят по един изключително манипулативен начин, така че и България има своя пример с една такава фалшива новина, една манипулация, която изкриви общественото настроение", каза Лиляна Павлова.
Във форума участва и еврокомисарят по цифровата икономика и общество Мария Габриел и министърът за българското председателство на Съвета на Европейския съюз Лиляна Павлова, както и журналисти, експерти, общественици и технологични компании.
В книга История на Добруджа от Битоляну и Ръдулеску/Радулеску (Istoria Dobrogei) пише че археологическата култура Ипотещ-Къндещ(-Чурел), уж румънска се засвидетелства и южно от река Дунав, в Добруджа (само там, не и в други южно-добруджански земи), обаче последвалата я култура, култура Дриду е засвидетелствана южно от Добруджа в цялата Северна България (не само в Добруджа), а и северно от Дунав територията на Дриду било много по-широка от територията на Ипотещ-Къндещ.
Обаче
Im 8. Jahrhundert stiessen turkstammige Wolga-Bulgaren in das Gebiet vor und grundeten das Donaubulgarische Reich.
Archaologische Nachfolgekulturen waren nach Meinung rumanischer Archaologen die Glincea-Kultur in Moldawien und die Dridu-Kultur in der Walachei.
Така че, според румънските безлогични "историци" и "археолози", румънците били успели не само да се противопоставят на славянизацията (произхождаща от страна на славяните от български род) но били успели и да румънизират и славяните и "прабългарите" и да си върнат територията която бяха населили в Северна България преди заселването на славяните там. Според румънците цялата българска земя, северно от линията на Иречек (или подобни линии) беше населена с "пра-румънци" при трайното настаняване на славяните там. После имаше "редукция" на тяхната територия, като резултат от славянизацията, "още после" румънците били успели да се разширят на юг и да си "възстановят" "изконните територии", въпреки че тъкмо тогава започва да съществува Първата българска държава, ръководена от "пра-българи" и населена най-вече със славяни, които, въпреки че са подчинен етнически елемент, успяват на си налагат езика на "пра-българите" и да ги асимилират.
А след края на култура Дриду започнало второто славянизиране на румънците.
