Праправнучката на Иван Асен III - Мария, е дъщеря на графа на Салона и се отличавала с неземна красота
Автор: Диана Славчева
Името на султан Баязид I Светкавицата е черно за българите – това е завоевателят, който превзема столицата Търново, а последният български цар Иван Шишман – дотогава предан васал на султана, е убит, при което България окончателно загубва независимостта си и става провинция на Османската империя.
Него го интересували основно от три неща: данъците, армията и жените. Времето между завоевателните си походи прекарвал в столицата, която по негово време е Одрин, отдавайки се най-вече на оргии и пиянство.
В енциклопедиите обикновено се посочват само 4-5 от неговите съпруги. В действителност в харема си имал 12 жени, две от които му раждат деца – общо 9, като негови са и още 10 незаконнородени отрочета от неизвестни на хрониките майки.
Баязид I Светкавицата
По ирония на съдбата една от жените му – Мария Фадрик, е потомка на българския царствен род на Асеневци. По майчина линия тя е праправнучка на Иван Асен III.
Нека накратко проследим родословното й дърво.
Иван Асен III е внук на Иван Асен II и едно от децата на първородния му син Мицо, чиято майка е Ирина Комнина. Иван Асен III се жени за Ирина Палеологина, от която има 7 деца. Едно от тях е синът му Андроник (1316-1321), който след няколко успешни военни операции отвоюва от латините редица райони в Пелопонес.
Името на неговата съпруга не е известно, но той оставя потомство от двама сина и две дъщери. Едната от тях – Ирина Асенина, се омъжва за бъдещия византийски император Йоан VI Кантакузин. От брака им се раждат шест деца.
В историята като най-известна остава тяхната дъщеря Елена, която пък се венчава за друг един византийски василевс – Йоан V Палеолог.
Много любопитна и малко популярна е обаче съдбата на потомците на нейния брат Матей Кантакузин, който през 1353 г. е провъзгласен за император. По-късно той е принуден да абдикира и се мести в Морея, където управлява брат му Мануил, а след неговата смърт сам става управител на Морейското господство, като после преостъпва властта на сина си Димитър I Кантакузин.
Съпруга на Матей е Ирина Палеологина, внучка на Андроник II Палеолог, който пък е брат на жената на Иван Асен III. Баба й - Йоланда (Ирина) Монтферат, по майчина линия пък е от известен владетелски кастилски род. Тя е внучка на краля на Кастилия и Леон Алфонсо Х Кастилски Мъдрият (по-късно тази кастилска връзка ще продължи с венчавката на матвеевата щерка за кастилец, но за това ще стане дума по-нататък).
От толкова много Елени и Ирини човек може да се обърка, затова ще приложим за пригледност едно родословно дърво на Асеневци, взето назаем от тритомната "История на България" на Иван Божилов и Васил Гюзелев.
Да видим обаче какво става с дъщерята на Матей Елена Асенина. През 1361 г. тя се премества заедно с баща си в Морея, където впоследствие се жени за Луи (Людовик) Фадрик – граф на Салона.
Въпросното графство е създадено на територията на днешна централна Гърция от кръстоносците след края на Четвъртия кръстоносен поход. Столица му е едноименият град Салона (дн. Амфиса), наречен така от франките.
Една любопитна подробност за това населено място, която научаваме от хрониката на монаха Евтимий от Галаксиди, е, че в края на Х в. то е нападнато и завладяно от българите, най-вероятно по време на един от походите на Самуил. Апропо, това е и първият град в османската провинция Румелия който се вдига на въстание срещу турците, завършило с победа през 1821 г.
След това отклонение отново ще се върнем в XIV в., когато го управлява съпругът на тази Елена, в чиито жили тече кръвта на Асеневци.
Салона през XIX век
Луи е внук на основателя на рода Фадрик – дон Алфонсо, каталунски дворянин, който бил генерален викарий на херцогство Атина и също граф на Салона. Той запазва към името си и фамилното прозвище Арагон. Фадрик е изменено по каталунски от бащиното му Фредеричи.
Когато през 1382 г. Луи умира, вдовицата му Елена поема властта в Салона. През 1388 г. крал Хуан I Арагонски й предлага да управлява крепостите около Атина, при условие, че ще защитава града. Според някои сведения, тя е властвала в Салона като регентка на дъщеря си Мария.
Фамилният герб на Луи Фадрик
Византийският историк, родом от Атина – Лаоник Халкокондил, автор на знаменития десеттомен труд „Доказателства на историите“, описва Мария като много красива девойка. Мнозина знатни ергени се надпреварват да й искат ръката. Сред тях бил и синът на генералния викарий виконт Рокаберти – Бернадух. Бракът с него на практика бил уговорен и дори благословен от крал Педро IV Арагонски, известен и като Церемониалния, но смъртта на Луи осуетява осъществяването на това намерение.
Благоволението на Мария потърсил и неизвестен син на Симеон Урош, полубрат на Стефан Душан (според британския византолог Доналд Никол, става дума за Стефан Фалсалос). Но крал Педро написал възмутено писмо до Елена, в което я упреква, че иска да омъжи дъщеря си за чужденец.
През 1390 г. се пристъпва към уговарянето на брачен съюз на Мария с Матю (Матвей) Монкада, син на каталунеца Уйлям Раймонд от Монкада, но и тази венчавка не се състои.
Сега съдбата на васалното на Каталуния графство Салона, което в периода 1380-1381 г. е най-могъщото в централна Гърция, зависела тъкмо от брака на тази праправнучка на Иван Асен III.
Междувременно, както се твърди, Елена Асенина не била много долюбвана от народа и когато ордите на Баязид нападат Салона, жителите мирно и доброволно предават ключовете на града на турците.
Това, според едно писмо на флорентинеца Нерио I Ачайоли, херцог (дук) на Атина, изпратено до брат му Донато на 20 февруари 1394 г., става или в края на 1393 г., или в началото на следващата година.
Нерио I Ачайоли
По сведения на Халкокондил, след като османците влизат в града, Елена и дъщеря й Мария са взети в султанския харем. Много е вероятно майката да е престояла в него съвсем малко или въобще да не е стъпвала там, тъй като умира през 1394 г. на преклонна за времето си 67-годишна възраст. Името й не се появява в дългия списък с жените на Баязид, докато Мария убедително присъства в него, назована като Мария хатун – женска титла, с която се кичели султанските съпруги.
По-нататъшната й съдба остава неизвестна. При всички случаи, тя не ражда дете на султана, с което тази клонка от родословното дърво на Асеневци е „прекършена“, образно казано, и й е сложен край.
В генеалогичните списъци името й може да се срещне като Мария Османоглу Фадрик и зад него трудно някой ще заподозре, че се крие една жена, горда потомка на Асеневия род. Но в онези смутни времена не е необичайно български аристократки да сключват бракове не само с византийци и други европейски аристократи, но и с османски велможи. Сестрата на дядо й Матей – Теодора, се омъжва например за султан Орхан I Осман и нейният син Халил, ако не е бил убит от полубрата си Мурад I, като нищо е щял да седне на османския престол на мястото на Богоподобния.
