Кадрите разкриват моменти от изследване на укрепителната система на антична Месамбрия. Клипът разказва и за резултатите от проучванията в устието на Ропотамо
Автор: Десант
Наскоро археолозите от Центъра за подводни проучвания в Созопол приключиха тазгодишния си сезон след серия гмуркания в ледените ноемврийски води на Черно море заради изследване на укрепителната система на антична Месамбрия.
Екип на списание Archaeologia Bulgarica е документирал на видео как работят подводните археолози. Пред камерата директорът на Центъра д-р Калин Димитров разказва и за резултатите от проучванията в устието на Ропотамо, където тази година под вода бяха открити следи от селище от ранната бронзова епоха.
Подводните проучвания в района на Несебър започват през 1960 г. Подводните изследвания са поверени на Люба Огненова-Маринова, която става първата жена – едновременно водолаз и археолог, в България и един от пионерите на българската подводна археология. Проучванията под вода се осъществяват от водолазната група на Българската академия на науките, а по-късно от групата за подводни проучвания на Национален експедиционен клуб „ЮНЕСКО“.
През 2017 г. Центърът за подводна археология към Министерството на културата (МК) възобнови редовните археологически проучвания в Несебър.
Редовните подводни археологически проучвания в акваторията западно и южно от т. нар. „Южна буна“ на Несебър продължават и тази есен, като археологическите структури бяха почистени от миди и водорасли с шпакли с цел тяхното идентифициране и последващо документиране. Благодарение на многобройната група от водолази (над 17 човека), от Центъра за подводни проучвания са успели да разширят зоната на работа и да почистят по-голяма площ от потъналите участъци от фортификационната система на Месамбрия.
Този сезон продължи разкриването на потъналите структури, регистрирани още при проучванията през 60-те години на миналия век, и документирането им по съвременен начин, какъвто тогава не е бил възможен.
Научните изследвания, започнали през миналата година, които вероятно ще продължат и през 2019 г. ще търсят отговори на въпросите: каква е еволюцията на ландшафта на Несебърския полуостров; каква част от древния град е била унищожена от абразионните процеси; какви са запазените структури под вода и каква е датировката им; къде са се намирали пристанищата на града; какво е състоянието на структурите под вода и какви са възможностите за експониране и социализиране с оглед на превръщането им в дестинация за културен туризъм.
Междувременно камерата на Archaeologia Bulgarica е заснела и интересни кадри на новия кораб „Христина“, построен за археологическа работа в българската акватория в Черно море, които могат да се видят на видео, направено специално за феновете на медийната платформа.
Дигитален батиметричен модел на акваторията на старинен Несебър. С бели линии са отбелязни структурите, открити при проучванията на Л. Огненова-Маринова и документирани подробно през 2017 г. (инж. К. Велковски)
Реализиран е и още един филм на тема подводна археология, но той ще бъде показан само на 27 ноември в НАИМ пред журналисти, специалисти и участници в най-мащабния морски проект в света Black Sea MAP (2015 –2018 г.), по който беше картирана площ от над 1200 кв. км и бяха проучени 61 корабокрушения от всички исторически епохи на дълбочини между 80 и 2100 м.
Прожекцията на Lost worlds. Deep into the Black sea („Изгубени светове. В дълбините на Черно море“) е част от „морската“ седмица в НАИМ, посветена на Black Sea MAP и на подробния отчет за свършеното по него от Центъра за подводна археология в Созопол и Центъра за морска археология на Университета Саутхемптън в сътрудничество с НАИМ – БАН, с Университета на Кънектикът, САЩ и Университета Сьодертьорн, Швеция.
