От къде идвали те и накъде заминавали след това раказва един френски дипломат в свой трактат за търговията по Черно море в онези времена
Автор: Диана Славчева
През XVIII в. на картата на света присъства държавата Черкезия (Черкесия, Черкасия), която в онези времена се намира под властта на татарския хан и заемала територия от север на юг от реката Кубан до Кавказ, а от запад на изток – от Черно море до Кабарда (историческа област в централните части на Северен Кавказ, б.а.). Към Черкезия се отнасяли и остров Таман, както и цялата местност между река Кубан и Азовско море.
През 1755 г. по тези места пребивава видният френски учен, дипломат и политик Шарл дьо Пейсонел. Две години по-рано, една 26-годишен, той е назначен за френски консул в Крим. Докато изпълнява тази си мисия, успява да събере изключително ценен материал за външната търговия не само на Кримското ханство, но и на съседната Черкезия.
Плод на тези негови наблюдения и събрани данни е трудът му „Трактат върху търговията в Черно море” (отнасящ се за периода 50-те – 70-те години на ХVІІІ в., б.р.). Благодарение на описанията в него, получаваме представа за общото ниво на развитието на местната икономика, както и на търговските връзки с другите страни от черноморския басейн. Сред тях откриваме ценни сведения и за миналото на някои български градове, които впрочем не можем да намерим в никой друг исторически извор от XVIII в.
Карта на Черно море от 1750 г.
Така например от трактата на Пейсонел става ясно, че преди повече от два и половина века от малкия черкезки град Таман, разположен на източния бряг на Керченския пролив (който тези дни се явява гореща конфликтна точка между Русия и Украйна, б.р.), към пристанището в Бургас отплавали кораби, натоварени с... 3000 мечи кожи. Нека припомним, че през ХVІІІ в. бургаската скеля е била най-голямото пристанище на юг от Стара планина.
Бургаското пристанище през 1893 г.
Но тази стока не била предназначена за морския град и не оставала в него. От там тя се изнасяла в Германия и Полша.
В Таман, който имал около 6000 жители и притежавал флот от 18-20 товарни кораба, кожите от мечка стрували от 45 до 50 пари.
В трактата намираме сведения и за търговията на абазините, явяващи се наследници на древното население на Западен Кавказ, обитаващо черноморското крайбрежие между реките Туапсе и Бзъб (западната част на днешна Абхазия). Те населявали пространството между Черказия и Грузия. По времето на Пейсонел религията им представлявала своеобразна смес от християнство и пантеизъм, докато днес преобладаващата част от това население изповядва сунитски ислям. Главните пристанища на страната били Сухуми и Кодош.
Абазини
Сред товарите, които се разтоварвали на тях като внос, били и десенирани тъкани и покривки от Ямбол. Други основни импортни стоки били оцветени в червено и жълто овчи кожи от Константинопол и Крим, дребни железни и медни вещи, оръжия, пищови, ятагани и кинжали, както и персийски тъкани.
Шарл дьо Пейсонел ни е оставил и едно любопитно сведение за някогашния Несебър: „Мизеврия, по древному Месемврия, е малко гръцко село, в което има само много лошо пристанище. Забележително е с виното си, което произвежда и което се разпространява из много места по Черноморието. То е червено и много долнокачествено…
България и Доброже (Добруджа) произвеждат твърде голямо количество червено вино, но лошокачествено. Изнася се от Исакча, Тулча, Мачин, Мизеврия, Дели Орман. Ежегодно идват 5000 - 6000 коли от Русия и Полша, за да товарят тези вина, които обикновено струват на място 50 пари квинтала.“
