Да си припомним тяхната история, преди да сме ги забравили съвсем в днешния електронен век, когато на мода са техните дигитални варианти
Автор: Диана Славчева
В настоящия дигитален и обсебващ ни отвсякъде виртуален свят сантименталните материални вещи губят своята стойност. Такова интимно нещо като поздравителната картичка постепенно от пощенската кутия се пренесе в интернет пространството в електронен вид. И вече не я редим под елхата, а я туряме в някоя папка, забравяйки за нея в мига, в който изключим компютъра.
Старите отпечатани или ръчно изготвени коледни и новогодишни картички брутално останаха в миналото и се превърнаха в история...
Влизайки в ролята на своеобразни археолози на спомените, ще припомним как се е създала традицията да се разменят картички по повод Коледа и Нова година.
Първообразът й се появява преди повече от хиляда години в Китай. Тогава гостите записвали върху прикрепени на подаръците визитки името си, като по-късно започвали да добавят и пожелание за щастие, благополучие и здраве. Смята се, че това са били и първите новогодишни поздравления.
Прототипи на съвременните картички учените откриват и в средновековните гравюри и литографии, изобразяващи сюжета за раждането на Исус Христос. След това европейците започнали да изпращат на близките си послания и писма за Рождество и Нова година.
В началото изображенията били най-вече с библейски мотиви. В Германия, например, през XV в. си подарявали рисунки на Исус Христос с надписи, пожелаващи благословена и добра година. В Холандия през XVI в. на картинките бил изобразен свети Николай.
Своеобразни картички представлявали посланията, които децата писали на родителите си върху специални гравирани в края си листи. В тях те рисували рисунки, разказвайки за всекидневието си и успехите в училище.
И все пак, първата истинска рисувана рождественска картичка се появява в Англия през 1794 г. Тогава художникът Добсън нарисувал семейна сцена около украсената елха и зимен пейзаж, за да поздрави свой приятел за празника. Той много се зарадвал и, вдъхновен от успеха си, Добсън литографирал няколко дузини подобни картички, които разпратил на всички свои познати като подарък за Коледа. За съжаление няма запазена нито една от тях.
За първата в света новогодишна картичка, произведена в промишлена серия, се смята тази, появила се в навечерието на 1843 г. Идеята хрумнала на британския държавен деец Хенри Коул. Тъй като той бил много зает човек, а много му се искало да поздрави многобройните си приятели с Новата година, помолил художника Джон Хърсли да нарисува семейството му, събрало се край рождественската трапеза.
На изображението било написано „Весело Рождество и Щастлива Нова година“, което пожелание се превърнало в традиционно празнично поздравление.
Картичката станала толкова популярна, че на Коул му хрумнало да я издаде в тираж от 1000 бройки, за да може да поздрави не само роднини и близки, но и да я продава на всички желаещи.
Първите екземпляри били черно-бели и оцветени от различни майстори на четката. Те буквално мигновено се разграбили срещу един шилинг. През 2009 г. един от запазилите се до наши дни 30 образци от нея бе продаден за 5170 фунта стерлинги на аукцион в Лондон.
Автор на първата руска новогодишна картичка е художникът Николай Николаевич Каразин. Сюжетите в неговите работи от 1901 г. се изчерпват със сцени от празничния гуляй, зимни пейзажи и руска тройка с конски впряг.
Традиционно рожденственските и новогодишни картички включват изображения на различни евангелски сцени, свързано с раждането на Младенеца – яслите във Витлеемската пещера, Йосиф и Божията майка, вол и магаре, символизиращи трудолюбието и упоритостта.
Не по-малко популярни били картичките с битови сцени на рождественска тематика, изобразяващи празничната трапеза; деца, отварящи подаръците си, и пр.
Сред „битовите“ картички имало и такива, само за възрастни – с целуващи се влюбени двойки. Обичаят повелявал идващите за празника гости да разменят целувки с домакините и за младите хора празникът предоставял едва ли не единствената възможност да се целунат с някого преди сватбата си, така че те очаквали с трепетно вълнение този момент.
На някои от картичките пък откровено се появявали сцени със злоупотребили с алкохола празнуващи граждани.
Разбира се, не минавало и без пищно украсената коледна елха, снежен човек и Дядо Коледа, респективно на Дядо Мраз.
Срещали се и образи на котета, пиленца и прасенца, също радващи се от сърце на светлия празник. Свинките особено са популярни в новогодишните картички в Австрия.
В австрийските честитки се изобразявали обичайно и коминочистачи и четирилистни детелинки, които се смятат за народни символи на успеха и благополучието.
В Русия, на картичките, разпространявани по време на Първата световна война често можело да се види войник, завърнал се при семейството си в навечерието на Рождество.
Любопитно е да отбележим, че след като започва усвояването на открития космос, руският Дядо Мраз бързо се преселил от шейната с елените на самолет и дори в космическа ракета.
На старите картички за Рожедство Христово всички персонажи са рисувани. Но с появата и разпространението на фотографията широко разпространение добиват снимките с деца, преоблечени като ангели. Те били продавани предимно във фотоателиетата и били особено популярни.
Като цяло, масовото производство на поздравителни картички датира от 1860 г., но днес, малко над 150 години по-късно, то почти на изчезване, изместено в кьошето на историята от широко разпространяваните електронни варианти.
Така е, всичко тече, всичко се изменя, но понякога модата си прави шеги и вади от нафталина и най-добре забравеното старо. Нищо чудно, по някое време и някогашните мили и сантиментални коледни и новогодишни картички да доживеят своя ренесанс.
