Историята на сградата, в която се намирал, започва от... „До Чикаго и назад"
Автор: Диана Славчева
Разказвайки за Всемирното изложение в Америка, Алеко Константинов споменава в „До Чикаго и назад“ за „едно еврейче от Русе“, донесло за продан в павилиона на Айвазиян пощенски марки. В същия този павилион, по-скоро барака „в турко-мавритански стил“ с надпис „Bulgarian curiosities", се опитва да продаде мускалчетата си с розово масло и легендарният Ганьо Балкански, по-известен като Бай Ганьо.
Думата ни обаче е за русчуклийчето. Това е търговецът Соломон Блаущайн. В писмо до Алеко от 7 февруари 1894 г. той уточнява, че българското княжеско правителствво му отпуснало даром място в нашия павилион в Чикаго, където той изложил колекцията си от над 100 000 пощенски марки, заедно с българска гайда и бъклица. След като престоял един месец на изложението „еврейчето от Русе“ се завръща в България и вдига в центъра на дунавския град една прекрасна сграда, наречена „При Чикаго“.
Реклама на Блаущайн в стар русенски вестник
Забележителното здание, което русенци наричат Къщата на пощенските марки, е с площ от 201 кв. м. и е построено през 1896 г. по проект на австрийския инженер Иван Майор. Твърди се, че стените на кабинета на собственика били декорирани от горе до долу с марки.
Семейство Розали и Соломон Блаущайн са евреи, потомци на преселници от Австро-Унгарската империя. В сутерена е разположен нощен локал, а етажите над него са превърнати в хотел „Букурещ“. Покривът е плосък и представлява райска градина с панорамно кафене.
Госпожа Блаущайн открива в едно от помещеннията модна къща за шапки. В рекламите от онези години фирмата е титулувана като главната и най-старата модистка къща в България. Тя имала клонове в София и Плевен.
Според проучванията на известната днес шапкарска дизайнерка Ирина Сардарева, преди 1940 г. в столицата е имало 18 ателиета за шапки, докато по същото време в Русе те са над 35.
Но най-голямата атракция в сградата е първият асансьор в България. Тъй като по това време електричеството е все още блян, за издигането и сваянето му била използвана жива тяга – четирима яки мъжаги придвижвали съоръжението нагоре-надолу, дърпайки яки въжета, които опъвали с напращелите си мускули.
Не било тайна за никого, че под покрива на тази знаменита постройка се подслонявали и представителки на най-древната професия.
В началото на ХХ век обаче русенци надигат вой срещу проституцията и локалът, както и хотелът биват затворени.
След 9 септември 1944 г. в сградата се настанява Народната милиция, а прекрасната градина на покрива е бастисана и на нейно място се издига надстройка с килии за арестантите.
В наше време тук се настанява култовата винарна „Асансьора“, която обаче от няколко години също е хлопнала врати. В момента в сутерена има адвокатски кантори, малък бутик за цветя и офис на ВМРО.
Но във входа все още личи мозайката с инициалите на старите собственици – СРБ (Соломон и Розали Блаущайн), както и годината на построяване на сградата.
Къщата на русенската улица „Пирот“ номер 5 и днес смайва с изящната си архитектура и богата орнаментна декорация, от която най-впечатляващи са грациозните фигури на девойки с кошници плодове над главите си.
Един мил спомен от доброто старо време, запазил жива малка искрица от някогашния аристократичен блясък на Русе.
Реална възможност българите в Молдова да придобиват автономия, но не пряко от молдовските власти, а косвено чрез териториално/географско включване в вече автономната област Гагаузия.
Ясно е че молдовските власти дискриминират българите спрямо гагаузите и никога няма да дадат (доброволно) териториално-етническа автономия на българите, въпреки че гагаузите си имат такава автономна област от далечната 1994 г.
Обаче съществуват възможност българите доброволно да гласуват за включване в гагаузката автономна област. Те няма да имат никакъв проблем с гагаузите: всички говорят руски, и българите, и гагаузите докато с молдовците има много проблеми: от асимилационната политика на Кишинев до ролята на Румъния в това, молдовците все повече да ненавиждат българите, като "про-руски троянски конове" и "крадци на Южна Добруджа". С вероятното бъдещо поглъщане на Молдова от Румъния като резултат на непрепяствената румънизираща пропаганда се свръзва и все по-разпространената омраза към българите и украинците като "крадци" на Южна Добруджа и, съответно, на Северна Буковина, Северна Бесарабия (град Хотин и околностите), Южна Бесарабия (където има огромно българско малцинство, ако не сгреша, по-голямо даже и от молдовското), град Херца и околностите му и част от дунавската Делта + Змийски Остров. Само към северната част на историческо-географската област Марамуреш (под-област на украинската област Закарпаття) почти никой в Румъния няма териториални претенции въпреки че там живеят и понастоящем около 25 000 румънци. Тази област не беше част от Велика Румъния и това е една от причините румънците да са толкова "великодушни" и да "разрешат" на украинците да си останат с нея.
Гугъл превод на румънската статия от националистическия румънски сайт РГН:
Moscow's Portavocea in Comrat wants to expand its autonomous territory in the Taraclia district inhabited by ethnic Bulgarians
UTA Gagauzia would support the efforts of the entire Taraclia district to become part of the autonomy, said Bashkan Irina Vlah at a press conference on 25 December, held at Comrat, writes www.deschide.md, taken over by Romanian Global News.
According to her, more inhabitants of the district, inhabited mostly by Bulgarians, have asked for it. These steps may not appeal to Chisinau and Sofia. Chisinau did not approve a law that would give Taraclia a special ethno-cultural status, and Sofia has officially pleaded for the preservation of the Taraclia rayon in the current borders.
"Do you allow the entrance of the Taraclia rayon into the GATTGU in the future?" - it was a question from a resident of Tvardita.
The Bashkan said she was very happy to hear such steps and to support them:
"Dear inhabitants of Tvardita, you are not the only one who voiced this idea. Many inhabitants of Corten, the Valea Perjei, and even Taraclia, are writing to me verbally and want to enter Gagauz autonomy. I enjoy this because our neighbors, the inhabitants of these localities, see those beneficial changes in the Gagauz autonomy, see that socio-economic development and probably want to participate in these processes in the region. There is a law that clearly stipulates how to enter the Gagauz autonomy. We are prone to support these initiatives in accordance with the law, "said Bashkan Irina Vlah.
The idea of adhering some of the localities to ATU Gagauzia is not a novelty, it has been vociferated before. However, Irina Vlah's statements may give us new signals.
The Law on the Special Legal Status of Gagauzia in 1994 determines the way in which the ATU of Gagauzia is included in the localities. Those localities where the Gagauz ethnicities constitute more than 50% have automatically entered the autonomy. The localities where the Gagauz ethnic minority constitutes less than 50% of the population can be included in the composition of Gagauzia as a result of a local referendum, at the initiative of at least one third of the voters of the respective locality. We mention that, according to the 2014 census, in Taraclia, the Gagauz ethnic group is 8%. In the Perjei Valley, Gagauz ethnicities account for less than 2%, and less than 3% in Tvardita. respectively, even with a minority of Gagauz less than 2%, these localities may decide to join ATU Gagauzia.
Certain moves to join some localities or even the entire Taraclia district at ATU Gagauzia may not appeal to Chisinau. Chisinau was always very flexible in relation to the Bulgarian minority. It allowed the establishment of a Bulgarian university in Taraclia, the "Grigore Ţamblac" State University with teaching in Bulgarian, and in the Comrat there is a state university, but the teaching language is Russian. The inauguration was attended by Foreign Minister of the Republic of Moldova Andrei Galbur and Foreign Minister of Bulgaria Ecaterina Zaharieva.
The joining of the ATU of Gagauzia may not be to the liking of Bulgaria, the main external supporter of Taraclia rayon. For the preservation of Taraclia, even the Bulgarian President, Rosen Plevniev, was exposed at the meeting with Prime Minister Pavel Philip that took place at the UN General Assembly in New York in September 2016. Plevnev informed Pavel Philip about Sofia's plans to turn the university Taraclia in a subsidiary of Sofia State University and discussed plans to open the Bulgarian consulate in Taraclia. Plevnev also voiced hope that the administrative-territorial reform, announced by Chisinau, will not lead to the destruction of the Taraclia district "where the Bulgarian national minority is concentrated".
We mention that the Party of Communists came in 2015 with a legislative initiative to give Taraclia a special ethno-cultural status. According to the Communists, this status would preserve Taraclia in the current borders in case of administrative-territorial reform. The Government endorsed the Communists 'initiative by arguing that it is contrary to the Constitution and that the Bulgarians' rights are protected by the Framework Convention for the Protection of National Minorities.
