На 21 януари се навършват 140 години от смъртта на автора на „Българи от старо време“
Автор: Атанас Коев
Любен Каравелов е виден деец на българското национално-освободително движение, един от основателите на БРЦК в Букурещ, както и негов пръв председател. Той се изявява и като талантлив писател, публицист и журналист.
Изявеният наш писател и революционер е роден в Копривщица през 1834 г., като първоначално учи в килийното училище, а след това във взаимното школо на родния си град.
Родната къща на Каравелов в Копривщица
Негови учители са известните по това време даскали Христо Пулев и Найден Геров.
През 1850 г. Каравелов продължава образованието си в Пловдив, като първо постъпва в гръцкото, а след това се прехвърля в българското училище в града на тепетата.
През 1853 г. баща му го извиква в Копривщица и го изпраща в Одрин да учи занаят-работи известно време като абаджийски чирак. Тъй като младежът не проявява никакъв интерес към абаджийството баща му решава да го направи търговец, като през 1856 г. го изпраща при свой приятел в Цариград, в търговската му кантора.
Каравелов обаче не проявява заинтересованост и към тази професия, а интересите му са насочени към миналото, етнографията и фолклора на народа ни. Във връзка с това той предприема пътуване до Бургас, Шипка и Габрово, където успява да запише много народни песни.
Чрез посредничеството на Найден Геров видният копривщенец прави опит да бъде приет в руско военно училище. Във връзка с това той заминава за Одеса, но след като не успява да влезе в тамошния кадетски корпус, поради надхвърляне на възрастовата граница, заминава за Москва. Там постъпва в Московския университет като доброволен слушател, тъй като няма завършено гимназиално образование.
В Москва живее и работи заедно с видните наши просветители Константин Миладинов, Райко Жинзифов, Васил Попович, Нешо Бончев и др. Цялата група създава българска дружина „Братски труд“ и започва да издава списание със същото име. В Русия Каравелов престоява около десет години през които успява да се запознае с произведенията на руските революционни демократи, като започва да им симпатизира.
Във връзка с очакван военен конфликт между Сърбия и Турция през 1867 г. видният копривщенец се отправя за Белград, като кореспондент на вестник „Голос“. В сръбската столица той установява контакт с редица българи, живеещи по това време там, както и с прогресивни сръбски учени и общественици.
Радушният прием, който му оказва българската емиграция в Белград и сръбската „Омладина“ го подтикват към идеята да започне издаването на български вестник. Сръбското правителство обаче не му позволява да осъществи това си намерение.
Тогава през май 1867 г. той основава Български комитет, чиято задача е да организира нашата емиграция в Сърбия за предстоящата освободителна борба в България. Заради дейността си, през есента на същата година Каравелов е принуден от сръбското правителство да напусне Белград. В началото на 1868 г. той се установява в Нови сад, Войводина, която по това време се намира в пределите на Австро-Унгария.
След убийството на сръбския княз Михаил Обренович на 24 май 1868 г. по искане на сръбските власти Любен Каравелов е арестуван и хвърлен отначало в Петроварадинската крепост, а след това е прехвърлен в затвора в Будапеща. След седеммесечно следствие копривщенецът е освободен поради недоказаност на обвинението, като в началото на 1869 г. се прехвърля в Букурещ.
В румънската столица ръководителите на Добродетелната дружина се опитват да го привлекат за редактор на техния орган, вестник „Отечество“, но не успяват.
Постепенно Каравелов установява тесни контакти с българската революционна емиграция във Влашко и за кратко време става един от нейните ръководни дейци.
През есента на 1869 г. той е сред инициаторите за създаване на БРЦК, като след неговото основаване поема редактирането на печатния му орган вестник „Свобода“. Той възторжено приема идеята за създаване на Българско Книжовно Дружество, дн БАН.
На първото Общо събрание на БРЦК, провело се през април-май1872 г., видният копривщенец е избран за негов председател.
След залавянето и обесването на Васил Левски,
Каравелов полага големи усилия за да продължи делото му.
На 25 февруари 1873 г., вместо вестник „Свобода“ Каравелов започва да редактира вестник „Независимост“, като на свиканото през май 1873 г. Общо събрание на БРЦК той отново е избран за председател на комитета.
След гибелта на Апостола на Свободата видният наш революционер се разколебава, като загубва увереността си в революционните сили.
Въпреки настойчивите увещания на Христо Ботев, който е негов помощник от 1872 г., Каравелов спира издаването и на вестник „Независимост, като от януари 1875 г. започва да издава списание „Знание“, в което се третират вече не революционни проблеми, а научни и литературни. Постепенно изявеният наш революционер се оттегля от революционното движение, но не престава да се интересува от развоя на обществено-политическите борби в БРЦК.
Когато избухва Сръбско-турската война през есента на 1876 г. Каравелов взема дейно участие в организирането на доброволчески чети от българи-емигранти, а по време на Руско-турската война 1877-1878 г. оказва ценно съдействие на руското военно командване.
През лятото на 1878 г. видният наш революционер се завръща в освободеното Отечество и се установява в старопрестолно Търново, но няколко месеца по-късно се премества да живее в Русе.
Умира от туберкулоза на 21 януари 1879 г., като е погребан по подобаващ начин за големите му заслуги към българския народ.
Освен с революционна и обществено-политическа дейност Любен Каравелов се изявява и като талантлив писател и публицист. Той е автор на голям брой повести и стихотворения, които му отреждат достойно място на класик във Възрожденската ни литература.
Първите си стихотворни опит видният революционер прави в Москва в списание „Братски труд“, където помества стихотворенията си „Загорец“, „Желание“, „Пастир“ и др. В списанието той публикува и статията си „Славяне в немско“. Впоследствие сътрудничи със свои материали на руските вестници „Наше време“, „Московские ведомости“ и „Руская речь“. В Русия Каравелов пише и повестите си „Войвода“, „Неда“, „Сирото семейство“, „Дончо“ и др.
В периода 1869-1973 г. видният наш публицист редактира изданието на БРЦК, вестник „Свобода“, където от 1872 до 1873 г. съавтор му е поета- революционер Христо Ботев. По-късно двамата заедно редактират и издават вестник „Независимост“. След като се оттегля от революционното движение Каравелов започва да списва списание „Знание“-за научно-популярни книги и сборници.
От богатото творчество на революционера писател и публицист, по-известни негови творби, които представляват интерес и днес са: „Памятники народного бьiта болгар“-отпечатана през 1861 г., „Крива ли е съдбата“-излязла от печат през 1868 г. на сръбски език, „Хаджи Ничо“-1870 г., „Българи от старо време“-1872 г., „Хаджи Димитър Ясенов“-1872 г. и др., а псевдонимите под които подписва творбите си са: Л. С. Крътица, Барон Лулчо, Л. Калчо, Михо, Крачун, Гарван, Янко и др.
