Да целунем благословените ръце, които посрещат живота, и да почетем паметта на споминалите се
Автор: Димитър Тренчев
Върнем ли се назад по пътеките на паметта, неизбежно стигаме до първите. До онези умели и смели жени, почитта към които е увековечена в името на празника. Бабите. Безкнижни, но благословени свише да бдят над новия живот.
Много от тях са били търсени и в съседни, че и в по-далечни села. А задаващият се нов живот безпристрастно, неумолимо и без остатък е размивал всички разлики – имотни, религиозни, етнически. Както по отношение на бъдещата майка, така и на бабата. А тя е бабувала и на няколко поколения, и в цели райони.
Така е било и в нашето Коларово, и в нашето Подгорие. Разровим ли мъртвата пепел на времето, ще ни озари неизтлялата жарава на поколенческата памет, която стопля душите с далечни имена на достойни БАБИ… баба Ангушица, баба Ермазица, баба Очовица, баба Свечовица, баба Смиляница, баба Каламица, баба Мицковица, баба Косдиница, баба Адърица, баба Османица, баба Алиловица, баба Малчовица, баба Йорданица, баба Петковица, баба Вангелица, баба Атанасчовица, баба Божиница, баба Дончовица… Уж много, а колко малко са имената на знайните! А колко ли са на незнайните?!
И ето пак е Бабинден! Празник на бдящите над раждащия се живот. Живот, който дава смисъл на делниците и предопределя дори датите на празниците…
На празника, на живо или мислено да целунем благословените ръце, които посрещат живота, и да почетем паметта на споминалите се! Днес отново ще преливат наздравици за медици, за щастливи майки. За новородените им рожби и техните горди семейства.
Нека да има поне една наздравица и за ветераните в бяло, за живата история на родилната помощ в Коларово и Подгорието.
За доктор Иван Димчев Стоянов от село Габрене, акушерката Стойна Панкова от село Коларово и посестримата й в бяло от град Кюстендел Милка Арбова. Благословени да са тези безсънници в бяло, посрещнали на белия свят в някогашния родилен дом в Коларово стотици животи от Подгорието!
А преди празничната пъстрота да залее душите ни, да отлеем и за душите на предвестниците в бяло, които вече не са на белия свят. Да почетем първия лекар на Коларово и Подгорието д-р Петър Божиков. Пренебрегнал перспективите и парите на града, през далечната 1943 г. доктор Божиков поема новосъздадения Общински здравен участък в село Коларово…
Да си спомним още и за Гина Христова Мицкова – първата дипломирана акушерка от село Коларово в бившия родилен дом в Коларово… Да поменем потомъка на известната цариградска възрожденска фамилия, роденият в София д-р Евгени Будевски, който започва като стажант в бившата Районна болница в село Скрът, после оглавява бившия Районен медицински център в село Коларово и завършва професионалния си и земен път като академик по медицина…
Да помълчим пред паметта на емблематичния първи управител на бившата Районна филиална поликлиника в село Коларово – медикът с необятни познания и човек с необятен душевен кръгозор –пристигналият от град Кюстендил д-р Кирил Арбов, който отдаде 28 години от живота си на Коларово и Подгорието.
Дали са видимо с нас или невидимо над нас всички тези всеотдайни души в бяло са част от нас! А имената и делата им са бялата поема на Подгорието, която сме длъжни да помним! Защото й дължим безценното – живота!
