На 25 януари се навършват 65 години от смъртта на изявения български военен, политически и държавен деец, за която се подозира, че пръст има Държавна сигурност
Автор: Атанас Коев
Дамян Велчев е изявен български военен, политически и държавен деец, един от основателите и ръководителите на Военния съюз, член на политическия кръг „Звено“, достигнал до чин генерал-полковник от българската армия. Той е активен участник в три държавни преврата – деветоюнския през 1923 г., деветнадесетомайския през 1934 г. и деветосептемврийския през 1944 г.
Родното място на този наш генерал е Габрово, откъдето започва земния си път на 20 февруари 1893 г. Първоначално учи в родния си град, след което постъпва във Военното училище в София и го завършва през 1903 г. Произведен в чин подпоручик, той започва службата си в редовете на българската армия. Участва в двете Балкански войни като командир на рота, проявявайки се като смел и съобразителен началник.
По време на Първата световна война 1915-1918 г. е командир на пехотна дружина и също се отличава в боевете със съглашенските войски. След края на войната Дамян Велчев е един от създателите и организаторите на Военния съюз през 1919 г., като заради тази му дейност през следващата година той е уволнен от армията.
През 1920 г. габровският военен деец е включен в ръководството на Военния съюз и като такъв е сред хората, подготвили и осъществили преврата на 9 юни 1923 г., с който е свалено от власт земеделското правителство на Александър Стамболийски, а самият той е убит.
След успешния край на преврата Дамян Велчев е назначен отначало за заместник-началник, а след това и за началник на Военното училище в София. През 1928 г. поради възникнал конфликт между него и военния министър генерал Иван Вълков е уволнен отново от армията. През същата година той е избран за секретар на Централното управление на възстановения Военен съюз. В периода 1928-1932 г. Велчев следва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, дипломирайки се като юрист.
Заедно с водачите на ПК „Звено“ габровският офицер подготвя и извършва преврата на 19 май 1934 г., чрез който е свален от власт кабинетът на Народния блок. След преврата Дамян Велчев не заема никакви постове, но играе важна роля в обществено-политическия живот на България през този период.
През 1935 г. верни на цар Борис III офицери успяват да отстранят полковник Велчев от ръководството на Военния съюз, заради републиканските му настроения, а наскоро след това той е изключен и от редовете на съюза. През лятото на същата година е прогонен от страната и за кратко се установява в Югославия. Няколко месеца по-късно обаче той нелегално се завръща в България, като прави опит да организира антимонархически преврат, целящ свалянето на монарха от власт.
В хода на подготовката заговорът е разкрит и осуетен, а полковник Велчев е арестуван, съден и осъден на смърт. Впоследствие присъдата му е заменена с доживотен затвор, а през 1940 г. е амнистиран от българския цар Борис III.
Излязъл на свобода, Дамян Велчев не се отказва от активна политическа дейност – през 1942 г. се сближава с левите сили в страната и участва в създаването на Отечествения фронт, като представител на ПК „Звено“.
Взема дейно участие в подготовката и осъществяването на деветосептемврийския преврат през 1944 г., с който е свален кабинета на Константин Муравиев. Веднага след преврата е произведен в чин генерал-майор и е включен в ОФ-правителството на Кимон Георгиев като военен министър. Следват две бързи повишения в звание и той става генерал-полковник от българската армия.
Като министър на войната Дамян Велчев прави опит да спаси от политическо и съдебно преследване тази част от българското офицерство, която е обвинена от т. нар. Народен съд, изпращайки ги на фронта във войната срещу Германия. Рязко се противопоставя на политизирането на армията ни.
Установяващият се в Българи комунистически режим не му прощава тези деяния. През септември 1946 г. е отстранен от правителството и е изпратен като пълномощен министър на страната в Швейцария. Година по-късно, през октомври 1947 г. е отстранен и от този пост.
Отказва да се завърне в България, знаейки че го чака политическа и съдебна разправа от страна на комунистическия режим, заради което му е отнето българското гражданство. Загива при трагични и неизяснени обстоятелства при едно посещение във Франция, а датата е 25 януари 1954 г. Вероятно смъртта му е причинена от агенти на нашата Държавна сигурност, тъй като той знае твърде много и е опасен за режима.
Дамян Велчев е от малцината български офицери дръзнали да се противопоставят, както на едноличното управление на цар Борис III, установено у нас след 1935 г. от монарха, така и на комунистическия режим, наложен в страната след деветосептемврийския преврат от 1944 г., в който е активен участник. За заслугите му на бойното поле той получава редица отличия, сред които са два ордена „За храброст“ – 3 и 4 степен, орден „Св. Александър“ – 5 степен, с мечове и др.
