"Простете ме, братя! Сам се предадох на тези безбожници, за да прославя Христовата вяра" - казва той на съгражданите си по пътя към своята Голгота
Автор: Десант
На 29 януари почитаме паметта на един български светец, загинал мъченически заради православната вяра - Димитър Сливенски.
Той е роден на 9 октомври 1818 г. в Сливен. Израснал в бедност, той останал неграмотен, но бил умен и паметлив, та от слушане в църква много научил много църковни песнопения, които пеел сладвкогласно в дома си.
Когато родителите м починали, Димитър останал сам в скромната фамилна къщурка в Кафтанджийската махала. Скоро обаче тя се срутила от старост, а мястото си присвоили съседите турци. Като беден сирак Димитър се принудил да се глави за слуга при един турчин.
Той харесал работния и снажен младеж и чрез синовете си дълго се мъчел да го привлече към мохамеданската вяра, но напразно. Най-сетне взел лично да го придумва да се потурчи, но Димитър смело му отговорил: "Нашата християнска вяра ни е дадена направо от Бога, Иисуса Христа. А вашата вяра не ви е дадена от Бога, а от един обикновен човек, на име Мохамед." Като чул това, турчинът скочил, ударил му плесница и с ругатни го изгонил от дома си, без да му заплати нито грош за прослуженото време.
Скоро след това младежът постъпил на работа при един хлебар и така се прехранвал с труда на ръцете си. Докато обикалял града, за да продава топъл симид, той често хвалел християнската вяра и изтъквал предимствата й пред мохамеданството. Това скоро му спечелило омразата на турците, която все повече нараствала. Накрая някои по-фанатично настроени мюсюлмани, подстрекавани от мюдюрина, намислили да му отмъстят.
Точно по това време в Сливен пристигнал от Одрин нов кадия и турските първенци според обичая приготвили угощение в негова чест. В уречения ден повикали Димитър и му дали да занесе на фурната приготвения за вечерята гювеч. Когато ястието било изпечено, младежът, без нищо да подозира, го отнесъл обратно в къщата, където щяла да се състои гощавката.
Там той срещнал новия кадия. Като го поздравил, Димитър понечил да си отиде. Обаче кадията, предупреден от местните турци, че именно този е хулителят на тяхната вяра, го задържал и го поканил да седне заедно с тях. Поднесъл му любезно тютюн, но Димитър отвърнал, че не пуши. Тогава му подали чаша ракия. Младежът отказал и това и пак направил опит да си тръгне, но напразно и настойчиво го задържали.
Най-сетне кадията направо му казал: "Хайде да те потурчим, бе Димитре! Виж какъв райски живот си живеем ние! Според нашата вяра е срамота и грехота такъв красив момък като тебе да носи гяурско име. Ако приемеш мюсюлманството, аз ще убедя твоя бивш господар да те направи свой зет и да ти даде половината си богатство. Освен това ти ще станеш най-влиятелният първенец в Сливен." Димитър подигравателно му отвърнал: "Олур бе, ефендим — Бива бе, господине!"
Но кадията се хванал за тези думи и един турчин веднага извадил от пояса си бяла кърпа и почнал да я навива на главата на младежа като чалма. Димитър разбрал, че работата става сериозна и, като скочил, извикал: "Ама вие да не сте взели думите ми за истина! Знайте, че християнин, който вярва в истинския Бог Иисус Христос, никога няма да се отрече от Него и да се обърне към вашия Мохамед, който не е пратен от Бога, нито от Божиите пророци и апостоли, а е самозван пророк, предводител на неверници!" После хвърлил чалмата на земята и избягал.
В нощния мрак Димитър се добрал до един плевник в село Ичера, където прекарал три денонощия гладен и жаден, без никой да го види. Накрая, премалял от глад, той се открил на стопанина на плевника. Това бил един възрастен човек и добър християнин, който не казал за беглеца дори на домашните си, но като му дал чифт цървули, хляб и пари, заръчал му да отиде при Русенския владика, защото друго спасение за него не виждал.
През нощта Димитър се отправил на път. Като стигнал Разград, отседнал за известно време в града, работейки при един тамошен симидчия. Но щом спечелил малко пари, продължил към Русе.
Там отишъл при владиката и се изповядал пред него, като му открил всичко за себе си. Русенският митрополит се оказал добър духовен пастир. Той забелязал пламъка на вярата, който горял в сърцето на Димитър, и три дни го задържал в митрополията, където го хранел и наставлявал. На тръгване му дал една златна монета и дървено кръстче.
Вместо да се отправи към Влашко или Молдавия, където по онова време много български младежи намирали препитание и устройвали живота си, Димитър се запътил обратно към родния си град.
Когато стигнал в Жеравна, момъкът забелязал, че двама турски стражари го оглеждат от главата до петите. Той се прекръстил три пъти, пристъпил към тях и твърдо им казал: "Виждам, че все още ме търсите. Аз съм Димитър, когото вашите първенци искаха насила да потурчат. Ако търсите мене, хайде да вървим!"
Сеймените тръгнали заедно с него към Сливен. Когато наближили, вързали му ръцете назад и така го въвели в града. Вървейки по сливенските улички, Димитър се покланял на всеки срещнат християнин с думите: "Простете ме, братя! Сам се предадох на тези безбожници, за да прославя Христовата вяра."
Турските първенци отново се опитали да го накарат да се откаже от Христовата вяра, но младежът извадил от пазвата си кръстчето, което му подарил русенският владика, показал го на кадията и му рекъл: "Виждаш ли това кръстче? Аз вярвам в нашия Бог — Иисус Христос, Който е бил разпнат на такъв кръст. А на вас не съм давал никакво обещание да се потурча, нито пък съм имал някога такова намерение. Ако вие сте взели моите подигравателни думи за истина, то знайте, че сте се излъгали... А аз съм християнин и съм готов за името Христово да претърпя всичко, което ще ми сторите!" След това целунал кръстчето и го пуснал в пазвата си.
След това той бил подложен на жестоки изтезания, но те не сломили твърдостта му и мъчителите му получили нареждане мъченикът да бъде обезглавен.
На 28 януари 1841 г. от Цариград пристигнало потвърждение на присъдата, към която била добавена следната бележка: "Да се попита за последен път дали ще пожелае да се поклони в джамията или в църквата! И ако поиска последното, тогава да бъде изпълнена присъдата!"
Кадията заповядал да доведат Димитър пред събранието и дума по дума му прочел присъдата на турски и на български заедно с добавената от Цариград бележка. Димитър изслушал всичко това и, без да се бави, рекъл: "Водете ме в църква, дето ще се поклоня и помоля на Бога и на Пресвета Богородица да приемат душата ми."
Разярена, турската тълпа искала веднага да грабне мъченика и да го убие на място, но кадията я укротил.
Християнските първенци на Сливен се събрали пак в Дохиарския метох и с помощта на Иванчо Пашакапулията получили от турския съдия разрешение йеромонах хаджи Стефан отново да посети в затвора мъченика, за да го изповяда и причасти.
На 30 януари 1841 г. в 2 часа сутринта по турски [8 часа сутринта] извели Димитър от затвора и го повели към лобното място. Мъченикът вървял спокойно, със светло и радостно лице, цял окован в железни вериги, с вързани назад ръце.
Когато срещал по пътя си християни, казвал им: "Простете ме, братя, и се помолете на Бога за мене!" Щом стигнали на определеното място, близо до кулата и фурната, в която по-рано слугувал Димитър, сеймените обкръжили мъченика. Палачът го накарал да коленичи и силно ударил с меча си по врата му.
Димитър продължавал да стои на колене, без да помръдне. След втория удар главата му увиснала и мъченикът се проснал на земята. При третия удар главата се отделила от тялото му.
Християните, особено жени и деца, се спуснали да топят памучета и кърпички в кръвта на мъченика. Други пък изравяли пръстта, напоена с мъченическата му кръв, и я отнасяли по домовете си за благословение. А хаджи поп Стефан напълнил едно сандъче с такава пръст и го положил под светия престол в олтара на катедралната църква "Св. Димитрий Солунски".
По-късно Сливенският митрополит Гервасий (1897-1919) наредил свещениците да закопаят сандъчето под светия престол, където се намира и досега.
Свети Димитър Сливенски приел мъченическа смърт за Христа, когато бил само на 22 години и 4 месеца. Приз 2018 г. се навършиха 200 години от рождението му.
