Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) е деец на Българското възраждане, книжовник, учител,
църковен деец. Роден е в Котел през 1739 г.
Софроний Врачански е пръв ученик и последовател на Паисий Хилендарски.
Той разпространява българското книжно учение, произнася църковни проповеди на български език. Преписва на простонароден български език два часослова и дамаскин, съставя два сборника, прави преводи.
Животът си описва в своята оригинална творба "Житие и страдания грешнаго Софрония" (написана около 1805 г. в Букурещ, днес се намира в Санкт Петербург), дълго време останала в ръкопис. Отпечатана е във в. "Дунавски лебед" през 1861 г. (бр. 55-61, посмъртно).
Първият Софрониев препис на “История славянобългарска” днес се съхранява в Националната библиотека “Св.св. Кирил и Методий”.
Софроний Врачански прави още един препис през 1781 година. Това копие се съхранява в Румънската академия на науките.
