На 5 февруари се навършиха 110 години от смъртта на калоферският книжар и издател Димитър Паничков
Автор: Атанас Коев
Димитър Паничков е виден български родолюбец, книжар и издател от периода на нашето Възраждане и първите години на свободна България. Преди освобождението ни от турско робство той открива книжарница в Румъния, която се превръща в голямо културно средище на емиграцията ни, намираща се по това време там.
Изявеният наш книгоиздател е роден в китното подбалканско градче Калофер през 1810 г. Първоначално образование момчето получава в килийното училище на родния си град. След това за известно време е чирак в Карлово, а впоследствие учи абаджийство при баща си, като заедно с него често пътува до турската столица Цариград. През март 1858 г. Димитър окончателно се установява там.
Димитър Паничков
Обрат в живота на видния калоферец настъпва през 1859 г., когато постъпва на работа в печатницата на Драган Цанков, където прилежно усвоява печатарския занаят. След това купува от него печатницата на изплащане и от юли 1861 г. поема отпечатването на списание „Български книжици“, като това продължава до юни 1862 г.
Димитър Паничков се включва активно в борбата на народа ни за църковно-национална независимост. Заради тази му дейност през 1863 г. е арестуван и изпратен на заточение в Мусул, Мала Азия. Още на следващата година той успява да избяга и след редица митарства и перипетии се добира до Влашко, установявайки се в румънския град Браила.
Тук българският родолюбец открива кръчма, където започват да се събират нашите революционери, намиращи се там по това време. Скоро това става достояние на румънските власти и той е изгонен от Браила, като е интерниран в Бесарабия.
С поръчителството на д-р Иван Селимински Паничков е освободен и се завръща от заточение на предишното си място. През 1867 г. започва да печата в Браила българския вестник „Дунавска зора“. Той работи като издател заедно с редица наши просветни и революционни дейци, подвизаващи се по това време във Влашко, като сред тях са Добри Войников, Христо Ботев, Светослав Миларов, Стоян Заимов и др.
През този период от неговата печатница излизат българските вестници „Хъш“, „Кукуригу“, „Хитър Петър“, „Михал“, „Възраждане“. От 1871 г. Димитър Паничков започва да печата Ботевия вестник „Дума на българските емигранти“, а на следващата година редактира вестник „Клепало“. Към печатницата си той открива книгопродавница (книжарница), която постепенно започва да се посещава от голям брой българи живеещи по това време във Влашко.
През 1877 г. се установява да живее в румънския град Плоещ, където печата вестника на видния български възрожденец Иван Кършовски „Independenta nationala“. След освобождението на България от турско робство Паничков пренася своята печатница в Свищов, където продължава с активната си книгоиздателска дейност.
Изявеният наш печатар и издател се занимава, макар и в ограничени мащаби, и с публицистика. Първоначално той помества две полемични бележки във вестник „България“ през октомври и ноември 1860 г., а през 1861 г. издава „Календарче на 1862 година“. На следващата година се появяват книгите му „Евангелие за второто Воскресение....“ и „Буквар за децата“, отпечатани в турската столица. По-късно, през 70-те години на XIX век, вече във Влашко, отпечатва творбите си „Служба за светих славяних и равноапостолних господним отцем нашим Кирила и Методия...“.
Димитър Паничков доживява до дълбока старост, като старините си прекарва в мизерия, тъй като не му е отпусната пенсия. Забравен от мнозина от тези, които в продължение на дълги години е издавал през Възраждането, той умира в дунавския град на 5 февруари 1909 г.
