Няколко месеца по-късно то приема Търновската конституция
Автор: Атанас Коев
Въпросът за държавното устройство на Княжество България и за изработването на конституция на страната е решен по време на Берлинския конгрес. Според подписаният от великите сили договор българската държава се възстановява като конституционна монархия, начело с княз. В чл.4 се предвижда основният държавен закон да се изработи от „едно събрание на българските пратеници свикано в Търново“, преди да е изтекъл срокът на Временното руско управление.
Във връзка с това е изработен проект за Органически устав от комисия ръководена от началника на Съдебния отдел при императорския комисар в България, С. И. Лукиянов. Проектоустава е изпратен в Русия за допълнения и одобрение, като в края на декември 1878 г. се връща отново у нас. В София той е окончателно редактиран, преведен на български език и отпечатан за да се раздаде на бъдещите депутати.
През ноември 1878 г. започва подготовката за Учредително събрание, като по предложение на княз Дондуков-Корсаков е решено в състава му наред с представителите на духовенството и висшите длъжностни лица, да бъдат включени и определен брой членове, избирани от населението по един на десет хиляди души.
Изборите за първия български парламент са провеждат по двустепенна система, съгласно избирателния закон съставен въз основа на Временните правила от 24 август 1878 г. за избиране членове на окръжните съдилища. Тъй като мюсюлманското население в някои райони не било достатъчно добре представено, императорският комисар назначава няколко видни негови представители, така че заедно с избраните депутати се получава приблизително по един представител на десет хиляди души.
Княз Дондуков-Корсаков назначава в Учредителното събрание изтъкнати наши обществени дейци, както и по един представител на различни учреждения и дружества. Така се формира състава на първия наш парламент, състоящ се от 229 депутати, от които 117 са там по право, 88 са избрани и 24 са назначени от императорския наместник у нас.
Участниците в събранието представляват основните течения в българското общество преди освобождението, като се обособяват две основни групи-консерватори и либерали. Първите изразяват интересите на търговско-промишлената буржоазия в България, а вторите-на дребнобуржоазните слоеве от населението. По видни ръководители на консерваторите в Учредителното събрание са Гр. Начович, д-р К. Стоилов, Д. Греков, Т. Икономов, М. Балабанов, а на либералите-П. Р. Славейков, Др. Цанков, П. Каравелов и др.
На 10 февруари 1879 г. в старопрестолно Търново тържествено е открит първият български парламент след освобождението ни от турско робство. На откриването присъстват представители на държавите подписали Берлинския договор, както и многобройна публика. В речта си при откриването на събранието княз Дондуков-Корсаков представя проекта за Органически устав на Княжеството и призовава народните представители да го „обсъдят и приемат, като внесат в него необходимите изменения и поправки“.
Въпреки изричното заявление на Временното руско управление, че в Учредителното събрание няма да бъдат допуснати представители извън Княжество България, в началото на февруари 1879 г. в Търново заедно с редовните депутати пристигат около 45 делегати от Източна Румелия и Македония.
С тяхно участие и в присъствието на местни граждани в училището при търновската църква „Св. Никола“ се провежда предварително съвещание, на което се поставя въпросът за единството на българския народ, насилствено разделен от несправедливия Берлински конгрес.
В същото време свиканото събрание се използва като трибуна за да се протестира пред Великите сили за разпокъсването на земите ни. Налага се княз Дондуков-Корсаков да успокоява възбудените духове и страсти. Той успява да застави представителите на Източна Румелия да напуснат Търново, а останалите са принудени да не предприемат никакви акции срещу Берлинския договор.
В първия ден от работата на Учредителното събрание обаче депутатите започват да се занимават усилено с общонародния въпрос. След продължителни и бурни разисквания е решено да се избере 20-членна комисия, която да определи как да се действа за обединението на българския народ. Прието е становището да се изработи мемоар до Великите сили, който да се занесе и представи от специална делегация в столиците им. Избрано е ръководство на събранието, като председател става видинският митрополит Антим I, а подпредседатели-П. Каравелов и Т. Икономов.
След като е изработен мемоарът във връзка с разпокъсването на българските земи от Берлинския конгрес той е връчен на представителите на великите сили в Търново. По същото време, на специално заседание на Учредителното събрание, провело се на 14 март 1879 г. са прочетени множество писма и телеграми изпратени от различни краища на страната във връзка с разделянето на България на отделни части. Чак след това депутатите пристъпват към обсъждане на проекта за конституция на Княжеството.
По предложение на д-р К. Стоилов е избрана 15-членна комисия, която трябвало да изработи рапорт за основните начала, върху които да се изгради основния закон на страната. Рапортът е изготвен и е представен на заседанието на събранието на 21 март 1879 г., като той отразява схващанията на консерваторите за държавното устройство на България. Според него то трябвало да се гради на принципите на свободата, на равенството пред закона, на неприкосновеността на личността, жилището и собствеността.
Консерваторите смятат, че българският народ не е подготвен за самостоятелен политически живот, поради продължителното турско робство и затова трябва да се изработи консервативна конституция, която да съсредоточава властта главно в ръцете на княза и на правителството. Те искат избирателните права на народа да се ограничат чрез въвеждането на имуществен и образователен ценз, а изборите да са двустепенни, като на двадесет и пет хиляди души да се избира по един депутат. Консерваторите предлагат на мястото на Държавния съвет от проекта за конституция да се въведе Сенат, който да има твърде широки права и функции.
Либералите, реагират твърде остро на направените предложения, като Петко Каравелов направо заявява, че комисията не е изпълнила задачата си. Той предлага събранието да отхвърли рапорта и да пристъпи към непосредствено разглеждане на Органическия устав на Княжеството.
Мнозинството от депутатите подкрепят предложението му, след което народните представители пристъпват към обсъждането на проекта за конституция член по член. Предложението за Сенат отпада по „вишегласие“, а определеният в проектоустава Държавен съвет е отхвърлен, като повечето от функциите му преминават към Народното събрание и Министерския съвет.
Приема се да има Обикновено и Велико Народно Събрание, а народните представители да се избират, съответно по един за ОНС и по двама за ВНС на всеки десет хиляди души. Решено е че избирател може да бъде всеки български гражданин навършил 21 година, който не е лишен от граждански и политически права, а за кандидат-депутатите е въведено изискването да са навършили 30 години и да са грамотни. Приема се законодателната инициатива да се раздели между Парламента и Княза.
Друго важно решение, включено в конституцията е първоначалното образование да бъде задължително и безплатно. С основния закон се дава пълна свобода на печата, без никаква цензура, както и свобода на сдруженията. Страната е разделена на окръзи, околии и общини, а изразът че България се намира във васални отношения спрямо Високата порта е премахнат под предлог, че той се отнася за външнополитическото положение на Княжеството, а конституцията урежда неговото вътрешно устройство.
Накрая конституцията на страната е представена на държавите подписали Берлинския договор за одобрение. Турция се опитва да не допусне българският княз да представлява България в отношенията и с чуждите държави по въпроси отнасящи се до вътрешното управление, но не успява. Представителите на Русия и на западните държави не подкрепят турските възражения и те остават без последствие.
Работата на Учредителното събрание приключва с приемането на Търновската конституция и на избирателния закон за първото ОНС, като на 16 април 1879 г. то е тържествено закрито от руския императорски комисар княз Дондуков-Корсаков. Още докато депутатите работят, на 26 март 1879 г. се провеждат избори за ВНС.
Веднага след закриването на Учредителното събрание, в съответствие с новата конституция е свикано Първото ВНС за да избере княз на страната. То работи от 17 април до 26 юни 1879 г., когато Александър Батенберг е избран за първия български владетел от новата ни история.
