Плодът не издържа на траспортиране, затова го няма на пазара, но с успех може да се отглежда от любители градинари
Автор: Дина Харизанова
Ако искате да имате в градината си нещо екзотично, за което да не полагате много грижи, това е за вас – казват му „мяо-мяо“. Известно е още като тибетска или розолистна малина.
Както подсказва името му, произхода на това растение, минаващо повече за декоративна, отколкото плодова култура, е Тибет, и по-точно Хималаите, Япония и Китай. В Европа се отглежда масово в прибалтийските републики и Полша. В Украйна се среща повече в див вид. Диворастящо се шири и в африканските и австралийски земи.
Основните достойнства на този храст са добрата му издържливост, агресивно разрастване, мразоустойчивост и невзискателност към условията му на култивиране. Така че няма причина да не се развива успешно и в нашата страна, поне от любители градинари. Вече доста разсадници в България предлагат вкоренени екземпляри от „мяо мяо“.
Въпреки приятните си вкусови качества, няма да го намерите в магазините, тъй като има ниска транспортабилност – с две думи, плодът не е издържлив за търговски цели.
Но пък от него стават прекрасни конфитюри и сладка. Употребява се и в салати с домати.
Тибетската малина е много обичана и от ландшафтните дизайнери, които я препоръчват горещо за оформянето на жив плет. Практически насажденията от нея са непроходими дори и за кучетата и котките. Друг вариант е да бъде засадена край оградата или в съчетание с хвойнови видове.
Отглеждането й е изключително лесно. През есента наземната й част трябва да се отреже на 2-3 см от повърхността на почвата. През лятото се изрязват безплодните клонки.
Трябва все пак да се внимава да не превземе градината. Дори да я окастрите прекалено, растенията се възстановяват от останалите в почвата корени.
Покрай тибетската малина трябва редовно да се окопава, но внимателно, тъй като корените й са разположени повърхностно.
Полива се вечерно време, особено в сухо лято. Ако почвата пресъхне, плодовете могат да опадат. Затова е желателно около корена да се мулчира с торф, оборски тор или компост.
Първата реколта се получава на третата-четвъртата година след засаждането на храста.
