На 14 февруари отбелязваме четири празника и всеки българин може да избере кой от тях да чества - църковният празник за успението на св. Кирил Славянобългарски, празникът по стар стил на св. Трифон Зарезан, отбелязван като Ден на лозаря, празникът на св. Валентин, познат като Деня на любовта и Деня на българските археолози.
На 14 февруари православната църква отбелязва църковния празник на успението на св. Кирил Славянобългарски.
Константин Философ, наречен Кирил, произхождал от семейството на знатните солунски славяни – Лъв и Мария. Учил е в Магнаурската школа в Цариград, а после бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия.
Отегчен от суетата на този свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където създали славянската азбука и превели свещените книги на православната църква на езика на солунските българи.
Кирил починал в Рим на 14 февруари 869 г.
С въвеждането през 1968 г. на Григорианския календар църковният празник на св. Трифон Зарезан започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.
Според българския обичай в празничния ден селските стопани излизат на полето и зарязват няколко пръчки, поливат корените на лозата с вино и благославят: "Колкото капки, толкоз коли грозде".
Кулминацията на празника е избирането на "цар на лозята" – обикновено това е някой добър стопанин, който се смята за късметлия, за да може по време на неговото "царуване" да се роди обилен плод.
На 14 февруари се отбелязва и Денят на българския археолог. Началото на този празник е от 1971 г. и е по инициатива на Археологическия институт с музей при Българска академия на науките (дн. Националния археологически институт с музей при БАН).
