Или как човек може да се почувства на празника като клан, клан, недоклан
Автор: Диана Славчева
Съвсем случайно - ама нали уж големите открития стават тъкмо случайно - ровейки се днес из фейсбук пространството, се зазяпах в един статус как българите в Болград праздуват Трифон Зарезан. Хора се извиват, веселие се лее... драго да ти стане!
Текстът под поста бе на руски и гласеше: „В Болграде празднуют Трифон Зарезан". Без да ща, взех че нацелих с мишката опцията: „Вижте превода". И какво, мислите, изскочи: „В bolgrade празнуват дори намушкан".
Ама не се смейте, моля ви! Туй съвсем сериозно се изтипоса черно на бяло.
Брей - викам си - неграмотен се оказа този Фейсбук! Почесах се умно по главата и реших да помоля чичко Гугъл да преведе същото изречение.
Той пък взе, че ме хвърли в още по-голямо изумление: „Трифон Сорен се празнува в Болград".
Абе той може и да познава Трифон Сорен, ама аз за сефте го чувам. Та го помолих Гугъла да ми преведе само Трифон Зарезан. И той начаса избълва: „Трифон Заклани".
Дали са го заклали клетия Трифон не знам, но аз буквално се чувствам като клана, клан, недоклана (това последното не се опитвайде да го превеждате дори и с академични речници).
Та искам да призова съвкупното народонаселение - учете езици, братушки и dear friends, щото на чичко Гугъл и на Фейсбук вяра в преводите им да нямаш!
Ако все пак се интересувате как е Трифон Зарезан на руски, да ви кажа - Трифон Зарезан е...
