Докато европейците изхвърляли гърнетата си през прозорците, по нашите земи имало бани и канализация още от антично време
Автор: Огнян Стамболиев
През своята повече от 1300 години история нашата изстрадала страна, преживяла общо повече 700 години под чужда власт – византийска, турска и съветска, е имала повече врагове, отколкото приятели.
Но един от най-заклетите ни противници е бил Чърчил. Той е и основният виновник за безсмислените разрушителни бомбардировките през 1943 г. над София и на други места в България. Именно Чърчил произнася и проклятието, че: „България трябва да бъде изтрита от лицето на Европа”, а София „срината до основи и превърната в картофено поле.” Пак той презрително е казвал за нас, че си честитим след баня!
Та за хигиената и чистотата ми е думата. Припомних си и мемоарната книга на един от любимите ми артисти още от детството – сър Лорънс Оливие, изляза и у нас през 1988 г. Когато разказва за детството си, той споделя, че през 1923 г. семейството му, състоящо се от 5 души, изразходвало годишно едва 4000 литра вода за всички свои нужди и заплащало за това по-малко от една лира! Майка му и сестра му се къпели във вана с една и съща вода, а той – с двамата си братя също се редували в една и съща вода и когато идвал неговия ред, както буквално пише той: „водата вече едва ли можеше да измие какво и да е било!”.
Спомних си и за един френски филм с Ален Делон. В един епизод поредната му чаровна любовница се изкъпа във ваната, излезе цяла насапунисана и без да отмие сапуна и пяната по тялото си, облече хавлията! Подобни сцени може да се видят и в други киноленти.
Да, културната Западна Европа, пред която ние, българите, все още изпитваме някакви глупави, неоправдани комплекси, всъщност не е била чиста и наистина „културна” векове наред. Там все още течащата вода в домакинствата, особено в кухните, е рядкост.
Дори и да не сте ходили на Запад, сигурно поне от филмите ви е направило впечатление как се мият съдовете там. Мивката се запушва, съдовете се оставят във водата, премиват се без течаща струя, всички заедно, и сетне се изваждат от тази помия и се избърсват с кърпа. Затова и англичаните туристи, когато пристигнат у нас, искат в хотелите мивките да имали запушалки, защото не са свикнали с чистата течаща вода.
В пансионите на изисканите световни колежи на Оксфорд и Кембридж мивките и баните са без кран смесител за водата, а с два отделни крана – за студената и топлата, нещо което в „балканска” България отдавна го няма, нали?!
Тук трябва да споменем, че северните народи винаги са използвали сауната, римляните – термите, а славяните и народите от Османската империя – баните от „турски” тип, които всъщност са продължение на римските. Докато след падането на Рим, от пети до дванайсти век, цели 700 години (!) Западна Европа тъне в мръсотия и заразни болести. Консервативната католическа църква анатемосва римските бани като „места на разврата” и хората започват просто да не се къпят, а също и почти да не се мият.
Например великата Изабела Кастилска, покровителката на Колумб, се е къпала през целия си живот само два пъти – като бебе, в деня на раждането си, и в деня на сватбата си с крал Фердинанд. Също като нея, само два пъти през живота си се изкъпал и френският крал Луи XIV. Той просто изпитвал панически страх от водата и слугите му го напили, за да успеят да го измият насила.
Не се отличавали с чистоплътност дори и духовниците, включително и висшия клир. Папа Климент Пети умрял от дизентерия, а неговият приемник Климент Седми от проказа. Повечето френски и английски крале просто не знаели какво е това сапун и баня.
Неуките лекари са твърдели, че парната баня разширявала порите и човек ставал силно уязвим откъм инфекциите и това водело до бърза смърт. В резултат на тези смешни, лъженаучни твърдения, повечето европейци са избягвали да се мият и да сменят дрехите си. Дори в прочутия със своята изисканост и разкош френски кралски двор се разнасяла миризма на пот, която са се опитвали да заглушат със скъпи парфюми, розова вода, кремове и помади.
Някои са поставяли в подмишниците си платнени торбички с ароматни треви. Но това не помагало. И като се прибавели огромните перуки, тежките, многопластови одежди, всичко това водело до кожни обриви и болести, а бълхите и въшките били нещо съвсем обичайно.
За бълхите се произвеждали специални чесалки като за най-богатите те били изработвани от слонова кост с позлата и скъпоценни камъни. С тях чистели перуките и кожата си от мръсните напластявания. Картината на Леонардо на Мадоната с невестулката ни напомня как по това време са използвали тези животинчета да ловят бълхите по телата на знатните дами.
За хигиената в домовете и градовете по онова време има цели трудове. Освен липсата на бани, до XIX век в Европа повечето от градовете са тънели в мръсотия. Един френски хронист пише, че когато един ден крал Филип Втори Август решил да се разходи по улиците из Париж, скоро припаднал, само след като усетил ужасната смрад, разнасяща се по улиците на града.
Жители на Париж се движат на кокили по улица в центъра на града, превърнала се в мръсна, воняща река
Нямало никаква канализация, парижани изхвърляли не само мръсната вода от прозорците направо в средата на улиците, но своите отпадъчни продукти, защото просто тоалетни нямало.
Всъщност, тоалетни не е имало и в дворците, дори аристократите са си свършвали работата из коридорите и това не се приемало като нещо съвсем нормално. А лекарите, дори „светилата” на тогавашната европейска медицина, били убедени, че водата се отразявала „негативно върху хигиената на човека”. Според тях, с водата в организма ни навлизали хиляди опасни микроби. Препоръчвали само от време на време да се измиват ръцете, при това много внимателно и с оскъдно количество от „опасната течност”, за да не доведе това до „отслабване на имунитета”!
Старинна гравюра, показваща как в средновековна Европа нощните гърнета се изхвърляли от прозорците направо върху минувачите
Така един от херцозите на Норфолк не се мил почти през целия си живот, заради което тялото се покрило от гнойни рани и довело до безвременната му смърт.
Липсата на елементарна хигиена, на канализация, повсеместната мръсотия, избиването на котките и други фактори, сред тях и презморската търговия, довели до редица епидемии, включително и чумни, отнели живота на милиони от нашия континент. Само през 1866 г. в родината на сър Чърчил, поради лошата хигиена в Лондон и големите градове, от холера починали повече от 60 000 англичани. И едва към края на XIX век и началото на ХХ век, с развитието на медицината, Европа става малко по-чиста.
По улиците в Лондон - картинка от миналото
Германия е първата страна, в която се обръща голямо внимание на чистотата и здравето. Известно е, че където и да са отидели, немските войници първо са изграждали баня и тоалетни.
За щастие, у нас никога не е било така. Старите българи, както и останалите източни славяни винаги са били чисти и са уважавали течащата вода. По нашите земи от древни времена е имало римски терми, бани, канализация, акведукти, кладенци и чешми.
